Синьото богатство на Балканите

Съществува огромна опасност с един замах да бъде разрушено "синьото сърце" на Европа, съхранило се в продължение на милиони години. Предупреждението на Габриел Швадерер, председател на фондацията за опазване на околната среда EuroNatur е зов за помощ - за да бъде съхранено едно уникално прирордно наследство в Европа. Никъде другаде на Стария континент няма по-големи незасегнати от човешката дейност речни ландшафти, както на Балканите.

Досега дори експертите не са предполагали за съществуването на това природно богатство. EuroNatur и австрийската екологична организация ECA Watch са изготвили две изследвания, които за първи път доказват екологическото значение на реките на Балканите. Проучването обхваща всички бивши югорепублики, Албания и трансграничните реки в триъгълника между България, Гърция и Турция. Почти 1/3 от тези жизнени артерии съществуват в естествения си вид и не са докосвани от човешка ръка. В Албания и Македония те съставляват дори 2/3 от всички реки. За сравнение: В Германия 60 на сто от реките са силно регулирани и само 1/10 от тях съществуват в естествения си вид.

Синьото сърце тупти на юг от Дунава

"Синьото сърце" на Европа е все още една от най-горещите точки на биологичното разнообразие. Междувременно в тези речни водоеми идват над половината от всички застрашени от изчезване в Европа мекотели и 28 процента от всички застрашени сладководни риби. Сред тях са Адриатическата мида и Адриатическата пъстърва. В региона е регистрирана и висока гъстота на ендемични рибни видове. 69 вида риби могат да се срещнат единствено в този район - южно от Дунав и северно от Гърция. Някои от рибните видове пък се срещат само в определени реки. И най-малката човешка намеса може да застраши тази изключително рядка и чувствителна популация.

Атаката на водното лоби

Почти всички реки на Балканите ще бъдат използвани за добив на енергия. Според разследването на EuroNatur и ECA Watch, на Балканите е планирано изграждането на 573 големи ВЕЦ-ове (с над един мегават мощност). Към тях се прибавят и безброй по-малки инсталации.

Водното лоби не се спира и пред защитените територии. Така например Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) смята да финансира изграждането на голяма язовирна стена в най-големия резерват в Македония - Националния парк Маврово. Лесна жертва на водното лоби може да стане и река Сава - една от последните естествени речни системи в Европа. По поречието и притоците й е предвидено изграждането на повече от 100 ВЕЦ-ове и баражи, алармират авторите на изследването. Те посочват, че под знойното слънце на Балканите енергия би могла да се добива от соларни клетки, които - в сравнение с язовирните стени - щадят природата в много по-голяма степен.

АГ, ПП, ДПА, ЗЦ, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов