Арменският комплекс

В петък (24.4) германският Бундестаг ще почете паметта на хилядите прокудени, избити или измрели от глад и изтощение арменци между 1915 и 1923 година. Възлово място в тази дискусия е един твърде стар терминологичен спор. Думата "геноцид" например досега е била споменавана само от отделни германски депутати. Официалната позиция на германското правителство досега можеше да бъде резюмирана така: съжаление за случилото се - да, но без споменаване на думата "геноцид" - нито писмено, нито устно. Сега това се променя. Федералната канцлерка Ангела Меркел вече произнася табуизираната доскоро дума, което е било съгласувано и с федералния президент Йоахим Гаук. Истинска сензация, макар и доста закъсняла!

В продължение на десетилетия съществуваха редица причини за словесната въздържаност на Германия. Социалдемократическата партия, която по традиция има много избиратели сред турското малцинство, се опасяваше да не загуби гласове, ако оспорваното от някои известни историци понятие "геноцид", стане официална позиция на Германия. В над 20 държави по света официално се говори за "турския геноцид над арменците", в това число във Франция и Швейцария. Германия обаче изпитваше затруднение да намери ясна позиция по въпроса. Политиците в страната лавираха много предпазливо върху едно "минно" поле на международната дипломация. Германия не искаше да си разваля отношенията с партньора от НАТО - Турция, нито пък с над двумилионното турско малцинство, живеещо в страната. На всичкото отгоре в историята около гоненията на арменците има и една "германска следа". Проследяването й би могло евентуално да доведе до искания за изплащане на репарации.

Османската империя през 1915

Има много улики за това, че съдбата на арменците е била решена още през 1914 г. В края на въпросната година османската армия понася катастрофално поражение от руските войски. Според някои предположения, по време на зле подготвената зимна офанзива в Западен Кавказ загиват между 50 000 и 80 000 турци. Сражението при Сарикамиш спира османското настъпление в Кавказ. Историците смятат, че то дава началния сигнал за геноцида над арменците. Високата порта обвинява за поражението арменците, за това, че се биели на страната на руснаците или провеждали саботажни акции срещу Османската империя. Турция твърди, че арменците са били маша в ръцете на Русия, която искала да създаде арменска "буферна" държава, осигуряваща й пряк достъп от Кавказ до Средиземно море. Тази версия и до днес може да се прочете в турските учебници по история.

В началото на 20 век арменците живеят предимно в източната част на Османската империя. В много региони арменците, които са християни, съставляват и най-голямата етно-религиозна група. Те обаче нямат своя собствена област или накакъв вид автономия.

Зараждащият се през 19 и 20 век национализъм е по-слабо изявен сред арменците в сравнение с този сред някои други народностни групи, стремящи се към независимост от султана. "Арменските елити са се застъпвали предимно за запазването на целостта на Османската империя", твърди историчката Елке Хартман. "Но те са искали плуралистично организирана, модерна държава", допълва тя. Западащата Османска империя обаче все повече става турска национална държава, за сметка на етническото многообразие. Най-трагичното в случая е, че възникването на модерната Турска република започва с геноцида над арменците.

"Пращат ги в пустинята"

В края на април 1915 година в целия Анадол започва операция под кодовото наименование "Разпращане". Тази безобидно звучаща дума трябва да прикрие истинското съдържание на турския замисъл - депортация. Арменски интелектуалци, духовници и политици са систематично прогонвани от столицата Константинопол към Анадола, и убивани. Законът, въз основа на който става всичко това, е гласуван постфактум - на 27 май 1915 година. Като претекст служи твърдението, че арменците подготвяли въстание в цялата Османска империя. Затова Турция им определя "нови области за заселване" - в пустините на Сирия и Месопотамия. Това са земи, върху които не вирее нищо, и които не предоставят никакви условия за живот. Една очевидка на станалото е записала в дневника си: "Прокуждат ги в пустинята. А за да прекършат допълнително силите им, ги карат дни наред да обикалят в кръг". Смята се, че тогава са загинали между 300 000 и 1,5 милиона арменци.

Поради стратегически и икономически интереси Германия по онова време е съюзник на Османската империя. На 7 юли 1915 година германският посланик в Константинопол барон Ханс фон Вангенхайм пише писмо до райхсканцлера Теобалд фон Бетман-Холвег, в което отбелязва: "Обстоятелствата и начинът, по който се провеждат преселванията, показват, че правителството в действителност иска да унищожи арменците в империята".

По онова време германците доставят оръжия и изпращат военни експерти на колабиращата Османска империя. Те преследват свои интереси край Босфора, което ги кара да се включат в строежа на Багдадската железница, включително и с цел да изтикат британското влияние от региона.

Берлин е бил добре информиран от многобройните си консулства в Османската империя за организираните срещу арменците "маршове на смъртта". Архивните документи красноречиво го доказват. Под едно от многобройните писма до канцлерството в Берлин, описващо турските издевателства, е запазена и резолюцията на самия канцлер: "Единствената ни цел е да задържим Турция на наша страна до края на войната, без значение дали арменците ще загинат, или не".

Спор за класифицирането на едно историческо пръстъпление

Независимо от всичко това, Германия до момента спадаше към страните, които не говореха за геноцид над арменците - също както САЩ и Израел. Социалдемократът Маркус Мекел наричаше германското поведение по въпроса скандално. Преди десет години, по повод 90-годишнината от гоненията над арменците, Бундестагът, в своя декларация, се извини за "срамното германско поведение" през 1915 година. В тази декларация обаче не се признава никаква собствена вина, нито се споменава думата "геноцид". Тогавашният външен министър Йошка Фишер се налага и успява да осуети споменаването й в документа. "Това няма да влезе в декларацията", гласи окончателната му позиция след продължителни преговори по въпроса.

Сегашната внезапна промяна на позицията на официален Берлин съвпада със 100-годишнината от трагичните събития. На възпоменателната церемония в Ереван обаче, Германия ще бъде представена от съвсем малка делегация. Затова пък Франция изпраща там държавния си глава Франсоа Оланд.