Селото, което обича бежанците

Малкото калабрийско селце Риаче съществува от близо 1000 години. То е само на осем километра от морето. Навремето жителите му били принудени да се отбраняват срещу пиратите, които нападали крайбрежието. Днес "мъжете от морето", както ги наричат тук, са други - бежанци от Африка и Близкия изток, бягащи от глад и политически репресии. За мнозина италианци те представляват заплаха, но не и за хората в Риаче. От 1700-те жители на селото близо 300 са дошли "от морето".

Този край на Италия е беден. Тук властва мафията, а младите хора напускат региона, щом им се отдаде подобна възможност. Риаче също страда от обезлюдяване: навремето тук са живели над 3000 души. Постепенно обаче броят на жителите започнал да става все по-нисък. Това развитие накарало Доменико Лукано, който е роден и израснал в Риаче, да започне да привлича мигранти, които да се заселват в селото му, като така го спасят. "Преди имаше много запуснати и празни сгради", казва той и добавя, че преди 15 години Риаче придобил почти призрачен вид. После обаче мигрантите внесли оживление. Много от сградите били възстановени и модернизирани. Днес те вече са обитавани - от новите жители на селото. Всичко това допринесло и за запазването на местното училище.

"Риаче е Божи дар"

Мигрантите са важен икономически фактор, защото се хващат и на онази работа, за която не се намират желаещи сред италианците. Пришълците се грижат за възрастни и болни хора, прибират реколтата от маслини и помагат за производството на зехтин в местния кооператив. Един сомалиец е отворил малък ресторант, други си изкарват хляба като преводачи или от занаятчийски услуги.

Някои италианци дори твърдят, че мигрантите имат повече възможности за работа, отколкото местните хора. Междувременно обаче покрай организацията, подпомагаща мигрантите в Риаче, и за местните хора се отварят все повече възможности за работа.

За афганистанката Мари, която работи в една стъкларска работилница, Риаче е божи дар. В родината си тя нямала почти никакви права. Бягството ѝ обаче било продиктувано от друго: едната от трите ѝ дъщери трябвало да бъде принудително омъжена от талибаните, независимо че била само на 12 години. От десет месеца насам Мари и дъщеря ѝ живеят в Риаче и благодарят на бога за този късмет. Месечно Мари получава 500 евро финансова подкрепа от общината, допълнително към парите (200 евро), които ѝ се полагат като политически бежанец.

"Най-бедните спасяват Реаче"

Тези пари всъщност допринасят за съживяването на местната икономика, защото Мари и останалите мигранти, ги оставят в малките магазинчета на селото. Тъй като изплащането на паричните помощи нерядко закъснява, в Риаче дори са започнали да печатат собствени банкноти - с образите на Мартин Лутър Кинг, Че Гевара и Махатма Ганди. Банкнотите функционират като нормално разплащателно средство: бежанците пазаруват с тях хранителни продукти или облекло, а търговците после ги обменят в евро.

Цялото това положително развитие безспорно се дължи на финансовата подкрепа на италианското правителство и на ЕС, но и на откритостта на хората от Риаче, както и на предприемчивостта на кмета на селото. На последните избори той се кандидатирал с един прост лозунг: "Най-бедните хора на света ще спасят Реаче, а ние ще спасим тях". Просто и разбираемо послание, при това ефективно.