Сега доволни ли сте?

Споразумението с Турция за бежанците влезе веднага в сила. И това беше правилното решение. Защото ако бяхме чакали още няколко седмици, със сигурност щяхме да станем свидетели на още един щурм. Много мигранти щяха да използват уж последния си шанс за влизане в Гърция.

От неделя обаче входът към ЕС окончателно е затворен. Поне на хартия. И всеки, който отсега нататък се добере нелегално до някой гръцки остров, рискува по най-бързия начин да бъде върнат обратно в Турция. А това няма как да не окаже влияние на бежанския поток. Защото хората, тръгнали да бягат, все пак се замислят дали си струват разходите и усилията. За тях това играе много по-голяма роля, отколкото си мислим в Германия, където дебатът е силно хуманитарно ориентиран.

Кризата още не е преодоляна

Все още съществуват твърде много практически трудности, които могат да застрашат успеха на споразумението. Например: ще се справят ли гръцките власти с обработването по бързата процедура на хиляди молби за убежище - дори и с помощ от ЕС? В състояние ли е Турция да изпълни своята част от сделката, след като турските власти в момента са заети предимно с борбата срещу джихадистите и кюрдските терористи? Ще започнат ли повече страни в Европа да приемат сирийски бежанци от Турция? И накрая - дали всички страни-членки ще дадат своя принос за изпълнението на поетия от ЕС финансов ангажимент към Турция? Последният въпрос се отнася най-вече за онези страни, които затвориха границите си и сами успяха да си осигурят известно облекчение. За тях изкушението да не плащат висока цена на Ердоган ще бъде особено голямо.

Споразумението с Турция може и да не е задоволително - нито от политическа гледна точка, нито от правна или пък морална. Само че засега това е най-добрият инструмент, който Европа успя да намери, за да сложи ред по южната си външна граница и за да постигне това, което (почти) всички искат. А именно: да се ограничи бежанският поток. Това е позицията и на много от политическите опоненти на германската канцлерка - както в Германия, така и в чужбина. Сега трябва да изчакаме, за да видим как ще работи планът на Меркел, който все пак успя отново (поне малко) да сближи европейските държави.

Николас Бусе, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung