Коментар на Александър Фройнд
Където има желание, има и път: След месеци на войнствена реторика двете враждуващи корейски държави изненадващо се съгласиха на преки разговори. От тях дори има реален резултат: неколцина атлети на Северна Корея, придружени от задължителния в такива случаи антураж, ще заминат за Зимните олимпийски игри в Южна Корея. Не е изключено спортистите на двете страни съвместно да дефилират по време на церемониите по тържественото откриване и закриване на Олимпиадата. Подобно нещо вече се е случвало веднъж - по време на Азиатските игри през 2002 година в южнокорейския град Бузан, което тогава просто възхити света.
Тук обаче не става дума само за дипломация в света на спорта. Много по-важно е, че след две години на пълно затишие, двете съседни държави най-сетне отново разговарят помежду си. Те веднага се договориха да бъде подновена "горещата телефонна линия" по военни въпроси, за да няма недоразумения, водещи до ескалация на напрежението. Твърде вероятно е по времето на Олимпиадата отново да има и срещи на семейства, които са били разкъсани от Корейската война през 1953 година. Както Русия, така и Китай реагираха на тези новини със съответното облекчение.
Ким постига целта си
Това развитие е удивително на фона на това, че месеци наред корейският диктатор Ким Чен Ун и американският президент Доналд Тръмп взаимно се провокираха с ракетни изпитания, маневри, санкции и лични обиди. И все пак: сегашното предпазливо сближаване не представлява истинска изненада. Защото Пхенян неслучайно демонстрира повече гъвкавост именно сега. Ким Чен-ун не е някакъв налудничав "бомбаджия", който изправя страната си на ръба на ядрената война, а твърде хитър стратег. С проведените ракетни и атомни изпитания той постигна тъкмо това, което искаше – светът отново да започне да преговаря със Северна Корея.
Сега вече преките преговори с Пхенян са просто неизбежни. И Ким вече е в състояние да ги води от позицията на силата. Потенциалната опасност, която произтича от севернокорейските ракети, които могат да достигат до САЩ, е достатъчен повод за Вашингтон да взима Ким съвсем на сериозно. А непредвидимите му провокации така или иначе са крайно опасни за съседни страни като Япония и Южна Корея. Точно поради тази причина Ким Чен-ун ще продължи твърдо да следва своята ядрена програма. Защо му е да спира заплахите срещу "изкуфелия американски дъртак", както той нарича Тръмп, или срещу Южна Корея, която щял да изравни със земята?
Шанс за САЩ
В Сеул ще приемат севернокорейското предложение за разговори радушно, защото южнокорейският президент Мун следва политика на сближаване между двете корейски държави, придържайки се към германския пример. В своята програмна "Берлинска реч" през 2017 година, Мун, който е бивш правозащитник, избягал от Северна Корея, се застъпи именно за това - да започнат преки преговори, ако ще и по маловажни въпроси - поне на първо време.
Първата решаваща стъпка вече е направена. Сега всички страни трябва да се раздвижат. САЩ и Китай би трябвало с всички сили да подкрепят това плахо сближаване и възможно най-бързо да организират преки разговори между всички страни в конфликта. Защото в ситуация на примирие - без ракетни изпитания и взаимни обиди – взривоопасният конфликт ще може сравнително бързо да бъде обезвреден.
С едно разумно посредничество, САЩ ще могат отново да се покажат като сериозен и надежден фактор в Азия и да си възвърнат част от изгубеното доверие. В крайна сметка се видя, че дългогодишната политика на санкции не доведе до никакъв резултат, а военните заплахи не представляват истинска опция. Вероятно ще са нужни още няколко мерки за укрепване на доверието преди да се стигне до среща на върха. Но дори и само това, че след цялата войнствена реторика от последните месеци има изобщо някакви шансове за дипломатическото решение на конфликта, само по себе си е вече голям успех.