freiheit oder sicherheit
17 февруари 2011Забележително е как реагира германското население на страстната воля за свобода на хората в Тунис и Египет. Докато до мига, в който бе свален Мубарак, политическата класа демонстрира сдържаност, то все пак 43 процента от германците бяха завладяни от смелостта на арабите, борещи се за западни свободи и сносен живот. С 52 процента обаче надделя загрижеността за развитията в Близкия Изток.
Липсващият възторг изглежда е израз на собствената ни умора от свободата, пише Улрике Акерман в "Ди Велт". Та нали сме постигнали вече всичко: демокрация и правова държава, благосъстояние и социална сигурност. Явно цената за всичко това е самоуспокоението и отпускането.
Държавата и грижовният й патернализъм
От 1990-те години насам привързаността в Германия към свободата, особено към индивидуалната свобода, непрестанно отслабва - в полза на социалната сигурност и равенство. Освен това германците от край време предпочитат да свързват свободата с общността и националното единство, за разлика от англосаксонския либерализъм, поставящ акцента върху личната свобода. Изобщо индивидуализъм си остава мръсна дума за германците. Затова пък държавата с грижовния й патернализъм се ползва с голямо уважение - сред гражданите, политиците и дори сред определени икономически кръгове, както показа последната криза.
Въпреки процеса на индивидуализация, който дължим на модерната западна епоха след Просвещението, и образуването на гражданско общество, представата за държавата като едновременно добър и строг баща си остава все така дълбоко вкоренена. Държавата трябва да се грижи за благосъстоянието и здравето на своите чеда и да се стреми към справедливо и равно разпределение на благата сред тях. Междувременно държавата си позволява все повече посегателства срещу личния живот на гражданите. На забраните и предписанията обаче е присъща склонността към уравнителство. Патернализъм и егалитаризъм са близнаци, които орязват свободата на действие и възможностите за разгръщане на индивида.
Индивидът прави историята
А всъщност ние би трябвало да сме разбрали от нашата драматична, но в крайна сметка успешна история, че индивидът, самоопределящият се гражданин е основната сила на обществения прогрес: индивидите правят историята, докато униформираност и равенство означават застой. Предпоставка за оформянето на индивидуалността е свободата на всеки да може да избира между различни възможности. Именно по този начин възниква плурализмът на различните начини на живот, които стоят на разположение. На свой ред равенството, постигнато чрез регламентиране на пространствата за изява и патерналистична грижовност, дори и в най-малък мащаб е свързано с разрастване на властта на държавата за сметка на индивидуалната свобода и самоопределение. Освен това одържавяването на отговорността десолидаризира обществото и довежда до залиняване на чувството за гражданска общност.