Светът харесва тази Германия!

Шюрле подава, Гьоце поема топката с гърди и незабавно стреля в левия ъгъл на вратата, гол! Победа и световна титла! Експертите, занимаващи се с народопсихология, след време вероятно ще заявят, че този емоционален взрив в Рио е променил и цяла Германия. Поне малко. И то не само по отношение на футбола - цялата страна се превърна в обект на международно внимание и интерес. Променена е и представата за германците в света.

Бремето на историята

Дълго време, ние германците, се занимавахме почти само с онова, което не искахме да бъдем. Във външната политика, например, се стараехме да не бием на очи. По исторически причини оставахме младши партньори на западните ни съюзници, нерядко - без собствена позиция. Ориентирахме се по отрицанието: никога вече война, никога вече фашизъм, никога вече Освиенцим! За внуците на онова поколение, което беше участвало в престъпленията на Втората световна война, националният флаг и германският химн бяха нещо почти срамно или поне неподходящо за излагане на показ.

Фундаментът на германската политика през изминалите десетилетия се издигаше единствено и само върху закъснелите отговори на едно ужасяващо минало. Коленичилият Вили Бранд пред паметника на жертвите на националсоциализма във Варшава, ръкостисканията между Хелмут Кол и Франсоа Митеран, словото на Вайцзекер по случай годишнина от края на Втората световна война, та дори и падането на Берлинската стена - бяха все корекции на случилото се в миналото.

Постепенно съзряване

И все пак нещо се е променило. Онази типична политико-историческа скованост, характерна за изминалите десетилетия, постепенно се топи. Германия се опитва да води собствена външна политика - без да се снишава, без да се страхува от това да покаже собствена позиция, или да поеме ръководна роля. Какви са доказателствата за това? Ангела Меркел пое основната тежест от трудния мениджмънт по справянето с еврокризата. А поради това, че Франция е с разклатени позиции, Германия междувременно е лидер и по отношение на европейската ос Париж-Берлин.

В ЕС канцлерката е нещо като негласната кралица на Европа, а пред Путин думата й тежи повече, отколкото тази на Обама. Дори послушното, почти унизително подчинение на Берлин пред Големия брат във Вашингтон, изглежда вече започва да изчезва. Само преди няколко дни Ангела Меркел изгони от Германия върховния представител на американските тайни служби. Светът реагира удивено. По всичко личи, че германците вече не са склонни да търпят всичко, и са готови да се захванат и с особено щекотливи теми като партньорството със САЩ.

Новата Германия

Футболната победа от Берн през 1954 се възприема от мнозина като същинското създаване на Федералната република, титлата от 1974 съвпадна с края на ерата Бранд, в която Германия усъвършенства своята демокрация. Световната шампионска титла от 1990 бе успех на волята и изпревари само с няколко месеца Обединението на страната. Големите футболни трофеи винаги са били едновременно и метафори за германското усещане за живота, белези на онова, което германците винаги са искали да бъдат. А ето, че сега дойде и успехът в Рио.

Увличащи в играта и скромни в приемането на успеха - момчетата на Йоги Льов се превърнаха в символ на една по-симпатична Германия. На една зряла страна, от която никой няма защо да се страхува. Начинът и маниерът, по който бе завоювана четвъртата световна титла, помогнаха на цяла Германия да се превърне в обект на симпатия по света. А у дома? Никога досега германците не са се идентифицирали с националния си отбор така силно, както днес. Футболът се оказа солиден социален капитал, който допринася за спойката на обществото.