Светът - на пет стъпки от спасението

Нервността на финансовите пазари е видима. Мерките по спасяването на Гърция засега не дават видим резултат, Испания и Италия са също под натиск, а и Франция рискува да попадне във водовъртежа на еврокризата. Изкупуването на италиански и испански ценни книжа от ЕЦБ беше изтълкувано като допълнително задълбочаване на проблемите.

1. Без паника!

И все пак място за паника няма, твърди икономистът Фердинанд Фихтнер, който е сътрудник на германския Институт за изследване на икономиката. Според него няма и сериозни поводи за безпокойство. Причинените от борсовия срив загуби може и да изглеждат значителни, но в сравнение с печалбите от последните две години положението е всъщност поносимо. Сериозна е обаче ситуацията с огромните държавни дългове. Затова и втората важна стъпка, която трябва да се предприеме, гласи:

2. Намалете дълговете!

Развитието в Гърция ни демонстрира докъде води високата задлъжнялост, в комбинация със слаба икономика. В САЩ пък съмненията в дееспособността за прокарване на бюджетната консолидация докараха допълнителни растящи лихвени задължения. Това развитие би трябвало да е предупреждение към онези страни, които още не са попаднали на мерника на спекулантите.

Особено германското правителство следва да се възползва от възможността да внесе ред в държавните си финанси, защото социалната справедливост и равните шансове остават запазени само тогава, когато намаляването на дълговете не става под масивния натиск на пазарите. Намаляването на данъци в такъв момент /с оглед нивото на задлъжняване от над 80% от БВП/ е абсолютно неуместно. Но и това не е достатъчно.

3. Спрете разнобоя!

Очевидните разногласия в средите на отговорните политически фактори допълнително задълбочават кризата. Това се отнася както до решенията, вземани на международно равнище, така и до решенията на национално ниво. Несигурността на управлението кара ориентираните към сигурност инвеститори да се изтеглят от капиталовите пазари и да влагат парите си в недвижими имоти или злато, а разнобоят между политиците създава за спекулантите идеални условия за печалби - те спекулират не само срещу банки, но и срещу цели народни стопанства. Четвъртата важна антикризисна мярка е свързана с казаното дотук:

4. Подсилете Европа!

Предпоставка за оцеляването на европейския валутен съюз е общественото и политическо сближаване в рамките на Общността. Само то дава възможност за ефективно прокарване на Пакта за стабилност и растеж. Единствено то създава условия за ефективен натиск и за санкции срещу страни с нестабилни финанси.

Необходим е освен това и механизъм за кризисни стиуцаии: ако една държава-членка не е в състояние да си връща задълженията, трябва да съществуват ясни правила как да се процедира в случай на несъстоятелност, като се привлекат и частните кредитори към отговорност. В случай на временни финансови затруднения би могло да се оказва помощ от спасителен фонд, който обаче трябва да е достатъчно ликвиден, така че в случай на нужда да може да подкрепя и големи страни като Франция, Испания или Италия.

Ако този фонд се уголемява колебливо, както беше досега, капиталовите пазари се чувстват предизвикани да спекулират срещу все нови и нови държави. Трябва да е ясно обаче и това, че вземат ли страните помощи от въпросния фонд, те ще са длъжни да се подчиняват на икономически, но и финансово-политически разпореждания отвън. В досега приетите механизми подобно нещо не е предвидено в достатъчна степен.

5. Укротете финансовите пазари!

След краха на "Лемън Брадърс" международната политика се споразумя за нова регулация на финансовите пазари. Оттогава насам обаче не се случи почти нищо. А и мерките, които бяха предвидени, са прекалено либерални. Големите банки, например, все още могат да разчитат на това, че в случай на неплатежоспособност имат зад гърба си парите на данъкоплатците - за да се предпазела световната финансова система от фалит.

В краткосрочен план е много важно да се проявява въздържаност по отношение на паричната политика. Централните банки наливат в момента ликвидност чрез политиката си на ниски лихви и изкупуване на заеми. Тази политика на евтините пари обаче още повече кара спекулантите да поемат рискове, така че банкерите са не само съотговорни за крайните колебания на курсовете през последните седмици, но и за свързаните с тях допълнителни диспропорции.