С надуваеми лодки към Европа

Почти всяка сутрин Панос Розакис раздава облекло, бисквити, минерална вода или бебешко мляко на новопристигналите бежанци - пред местното полицейско управление на гръцкия остров Лерос. "Хората са в пълно неведение, не знаят дори къде се намират. Питат ме къде са попаднали, какво трябва да правят, къде да изсушат дрехите си."

Жена с малко дете на ръце разказва, че рано тази сутрин на отсрещния турски бряг успяла да се качи в надуваема лодка заедно с трите си деца и съпруга си. Турски трафиканти са им помогнали да стигнат до гръцкия остров.

Най-близката Европа

Напоследък рязко се увеличи броят на мигрантите, които пристигат в Гърция с надуваеми лодки от Турция. По данни на Международната организация за бежанците, само през първите 4 месеца на тази година около 22 хиляди души са успели да стигнат до Гърция по този начин. За сравнение - през цялата 2014 броят им е бил 32 хиляди. "Това са твърде много хора, властите не са в състояние да се справят с такъв наплив", казва Розакис. Той е учител и в свободното си време помага на местна хуманитарна организация да се справи с потока от бежанци.

Лерос, както и двата съседни острова Кос и Лесбос, са сред основните цели на хората от лодките. Местните власти търсят отчаяно възможности за настаняването на толкова много хора, преди да бъдат регистрирани посредством пръстови отпечатъци. Чак тогава те получават документи, с които да продължат към континенталната част на Гърция, където могат да останат най-много 6 месеца.

"Заради кризата, Гърция не разполага с необходимите средства да помогне на мигрантите. Също и местните хора страдат, защото от 2010 г. насам бяха съкратени много от социалните плащания", разказва пенсионираната съдийка Мартина Кациавели, която ръководи дейността на хуманитарната организация в помощ на мигрантите. Общините получават от държавата по 6 евро за всяко ядене на регистриран мигрант. "Всички тук са много отзивчиви, но не са в състояние да се справят с такъв огромен наплив от хора", казва 40-годишната Латифа Абурас, чакаща на тревата пред полицейското управление за първа регистрация. Заедно с трите си деца тя е успяла да избяга от Сирия.

Най-голяма трудност е намирането на подслон за бежанците. Те са настанявани дори в килиите на местното полицейско управление, в складови помещения, в коридорите на мигрантската служба и бреговата охрана, даже и в медицинския пункт на близкия старчески дом. Неотдавна държавата е отпуснала 40 хил. евро за ремонт на изоставена сграда на бивша психиатрична клиника. В нея има място за 40 души, но заради недостига на помещения на практика сградата е пренаселена.

"Потапяйте лодките!"

Най-много имигранти идват от Сирия, но има и такива от по-далечни страни като Доминиканската република или Хаити. "Преди на лодките се качваха и хора от бандите, които прехвърлят бежанците по море. Напоследък обаче те пускат мигрантите да пътуват сами", казва Сакелариос Билирис от бреговата охрана на остров Лерос. По хиляда евро плаща всеки един от тях за кратката отсечка от турския бряг до най-близкия гръцки остров", уточнява той.

"Трафикантите инструктират бежанците да пукат лодките с нож веднага щом зърнат кораб на гръцката брегова охрана. Така не ни остава друг избор освен да приберем бедстващите хора в морето", разказва Билирис. По думите му, обикновено са необходими между 6 и 8 минути преди такава лодка да потъне. "За това време трябва светкавично да прехвърлим всички бежанци при нас", допълва той.

Гърция - транзитна дестинация

"Знам, че в Гърция нямаме бъдеще. Тук няма работа. Много мои приятели вече са в Германия и разказват, че там е много по-добре - има пари и работа", казва Латифа Абурас, която също таи надежда, че един ден ще стигне до Германия. "Тези хора нямат ни най-малка представа как могат да напуснат Гърция", се включва в разговора доброволецът Панос Розакис. По думите му, почти всички пътища са нелегални, обикновено са много скъпи, а някои от тях и много опасни.

"В Атина мигрантите се опитват с фалшиви документи да се качат на някой самолет за Германия или Швеция. Други се крият в товарните помещения на камиони, пътуващи с фериботи за Италия. Трети се отправят към Австрия - пеша по суша през Балканите", разказва Розакис. Той обаче е убеден в едно - че Европа просто не може да замита проблема под килима. "Не бива да забравяме, че при нас идват хора, опитващи се да избягат от войната. И те ще продължат до бягат, независимо какво им струва това", казва гръцкият доброволец.