С кой цвят на костюма се печелят избори
18 септември 2017
За един човек не бива да се съди по дрехите му. Но важи ли това и за политиците? Дали по тях не бихме могли да разпознаем кой ще е бъдещият шеф на кабинета? Облеклото, във всеки случай, очевидно въздейства на подсъзнанието на избирателите.
Твърди се, че през 1960 г. Джон Кенеди е спечелил битката за Белия дом включително и поради това, че имал приятен слънчев загар на лицето и отморен вид, докато кандидатът на републиканците Ричард Никсън изглеждал блед и болен след прекарания от него престой в болница.
Професорката от университета „Станфорд" Дебора Роуд твърди, че политиците с приятно излъчване и добър външен вид получават повече гласове от останалите кандидати.
Чаровно поведение и изискано облекло
Положителна роля пред избирателите играят също младежкият чар, спретнатите костюми, класическите вратовръзки в червено или синьо, докато брадите, например, са табу за онези, които искат да бъдат избрани.
През 1980-те години в САЩ беше популярен изразът: „Обличай се за професията, която би искал да имаш, а не за онази, която упражняваш". Успешните бизнес-дами от онзи период носеха мъжки на вид костюми, често пъти с подплънки на раменете.
Според Роб Янг, публикувал през 2011 година книга, посветена на модата в политиката, жените от властта подбират облеклото си в зависимост от онова, което искат да изразят с него: т.е. дали се стремят към властта или искат да я задържат.
Епохата на плетените жилетки и маратонките
Ясно послание към избирателите отправя през 1982 г. и Йошка Фишер - с помощта на облеклото. Политикът от младата тогава Зелена партия, бореща се срещу закостенелите структури в обществото, полага клетвата си като депутат в Бундестага, облечен в небрежни джинси и бели маратонки. По онова време в германския парламент има неписан закон за това как трябва да изглежда един депутат: с черен костюм и бяла риза с вратовръзка.
През 1990, когато Хелмут Кол води прословутите си разговори за обединяването на Германия с тогавашния съветски президент Михаил Горбачов в едно кавказко село, канцлерът е облечен с домашно плетена синя жилетка. Днес прочутата жилетка е експонат в музея за история на Германия в Бон.
Множество коментари пораждаха навремето и луксозните италиански костюми с марка „Бриони", с които се появяваше бившият канцлер Герхард Шрьодер. След като Ангела Меркел пое властта през 2005 г. в канцлерството настъпи значително по-голямо цветово многообразие. Стандартното ѝ облекло се състои от костюм, състоящ се от черен панталон и сако с три копчета - шити по мярка от хамбургската дизайнерка Бетина Шьонбах.
Външният вид на Меркел е бил коментиран много пъти, а модният елит обича да си прави шеги по повод безкрайните цветови вариации на иначе едни и същите по кройка сака. „Тя би трябвало да не залага толкова на цветовете, а да си намери някой, който да ѝ предложи по-добра кройка за панталоните", отбеляза подигравателно известният моден дизайнер Карл Лагерфелд. Волфганг Йооп, обаче, обяви през 2006, че Ангела Меркел е била музата, вдъхновила го за есенно-зимната му колекция, защото стилът ѝ бил „вдъхновяващ".
Във всеки случай никой в Германия не би могъл да си представи, че Меркел или евентуалният ѝ наследник на канцлерския пост биха могли да изразходват 26.000 евро само за козметика, както направи френският президент Макрон.
Конфекция или костюми, шити по мярка?
На въпрос на седмичникът „Ди Цайт" към кандидат-канцлера на социалдемократите Мартин Шулц дали не го прекалява с евтините си костюми, с които излиза пред избирателите, той отговори следното: „Искам да си остана такъв, какъвто съм – с костюмите ми, които са конфекция, с познатата вече рамка за очила, с брадата".
Дали качеството на костюмите на Шулц ще изиграе роля за изборния резултат, предстои да видим. Ангела Меркел вече е печелила на три пъти избори. Оказвал ли е външният ѝ вид влияние над избирателите? Няма научно изследване, правено по този въпрос. Една студия от 2010 г. обаче твърди, че колкото повече информациите за кандидатката се концентрират над нейния външен вид, толкова по-силно спада одобрението на избирателите към нея.
При това не играело роля дали медийните информации са положителни, неутрални или отрицателни. Във всеки случай избирателите се изпълвали с убеждението, че кандидатката не е достатъчно самоуверена, нито достатъчно квалифицирана. По отношение на мъжете-политици, този фактор не играел толкова съществена роля.
На изборите в Германия на 24 септември има три жени - от общо шестима кандидати за канцлерския пост. На тези дами вероятно ще им се наложи да се замислят за това какво влияние над избирателите биха могли да упражнят с облеклото си.