С камъни срещу израелските танкове

На 8 декември 1987 година близо до бежанския лагер Джабалия израелски камион се врязва в колона от палестински коли. Загиват четирима палестинци. Тези 4 жертви са окачествени от палестинците като отмъщение за убит предния ден израелски гражданин. Стотици палестинци излизат спонтанно по улиците за да протестират срещу израелската окупация. Протестът се разраства и бързо се прехвърля и върху Западния бряг на река Йордан и Източен Ерусалим. Започват улични боеве между млади палестинци и израелци.

Така се ражда първата интифада. Години наред, до подписването на споразумението от Осло през 1993, от двете страни на фронта силите са неравностойни - палестински младежи, въоръжени с камъни, а по-късно и с коктейли "Молотов", срещу тежко въоръжени израелски войници. Затова и интифадата бива наричана "война на камъните".

Израелски и палестински анализатори и до днес смятат, че инцидентът в палестинския бежански лагер е само външен повод за избухването на насилието. "Основната причина беше окупацията след 1967 година", твърди историкът от Ерусалим Моше Маоц. Палестниците живеят цели 20 години в окупация. "Независимо, че тя беше по-толерантна от други, си беше окупация. Палестинците не можеха да се придвижват свободно, имаше органичения и унижения. Това доведе до избухването и на интифадата", смята той.

Смърт и насилие

Палестинците страдат от израелската окупация. Палестинският политолог Махди Абдул Хади твърди, че неговите съграждани чрез съпротивата си са искали да отправят послание към Израел. "Ние не искаме да ви унищожаваме. Ние искаме да живеем едни до други. Само настояваме да признаете нашето достойнство, нашите права и нашето бъдеще върху 22 процента от окупираната територия на Западния бряг и Източен Ерусалим", гласи според него посланието на палестинците.

До преговори така и не се стига. Вместо това в региона се настанява насилието. Според израелска правозащитна организация в интифадата са загинали 1 550 палестинци и 420 израелци. Палестинците изпробват и мирни средства на протест - не отварят палестинските магазини, не плащат данъци и не купуват израелски стоки. И постоянно организират протестни маршове. Според Махди Абдул Хади, демонстрантите искат да покажат на Израел, че са твърдо решени да останат в палестинските територии. "Вие не можете да ни унищожите или депортирате. Можете да ни вкарате по затворите, но тогава се движите в посока към система на апартейд".

Палестинците смятат за апартейд и продъжаващата заселническа политика на Израел. Въпреки двете споразумения от Осло през 1993 и 1995 година, Израел продължава строежа на еврейски селища. Договореностите дават на палестинците правото на самооуправление в част от областите. Но споразуменията от Осло не решават основния въпрос за окончателните граници между Израел и една бъдеща палестинска държава. Въпросът с протичането на границата не е решен и до днес. Палестинците обвиняват Израел, че иска да ги постави пред свършени факти чрез заселническата си политика и по този начин да определи бъдещата граница.

А какво пише в Библията?

Политологът Ефраим Имбар не приема тези обвинения. Той твърди, че причините за строежа на израелски селища са чисто религиозни. Юдейството е национална религия на Израел. "Някои израелци хвърлят поглед назад в историята и в Библията и виждат страната, където е възникнала еврейската култура. Разбираемо е, че те искат да живеят в страната на пророка. Библейската страна събужда у много израелци националното чувство", казва Имбар.

Палестинският политолог Абдул Хади смята, че продължаването на строежите е пречка за мирно споразумение между двете страни в конфликта. "Заселническата политика на Израел ни показва, че Израел няма намерение някога да напусне Западния бряг. За ивицата Газа ще се грижат египтяните, а Ерусалим ще бъде израелски град", казва той. Светските палестински организации постоянно повтарят, че действията на палестинците не са насочени срещу юдейството, а срещу израелската политика в автономните области. Дори и в Израел заселническата политика е оспорвана. Някои твърдят, че тя служи на сигурността на Израел. "Глупости! Точно обратното. Израелските войници трябва да защитават заселниците. Те трябва да пазят всяко дете, когато отива до града или до съседно селище. Това няма нищо общо със сигурността", казва историкът Моше Маоц.

Изминаха 25 години от избухването на първата интифада. В началото на новото хилядолетие избухна и втора. Но основните въпроси остават нерешени и до днес. В контекста на последните сблъсъци, мнозина се опасяват от трето издание на "войната на камъните".

Автор: К. Книп, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов