С кактус между краката

"Живял един риж човек, който нямал очи и уши. Всъщност нямал и коси, така че само условно го наричали риж. Той не можел да говори, защото нямал уста. И нос си нямал. Нямал дори ръце и крака. И корем нямал, и гръб нямал, и гръбнак нямал, и никакви вътрешности нямал. Нищо си нямал! Така че изобщо не е ясно за кого става дума. И най-добре ще е повече да не говорим за него."

Познахте ли го?

Това е великият руски абсурдист от трийсетте години на миналия век Даниил Хармс. Не случайно Хармс е и най-цитираният автор в книгата "Наръчник на абсурдите" от д-р Клок. В предговора на книгата друг руснак, Андрей Курков, пише нещо доста разбираемо за по-възрастните източноевропейци:

"Лично аз отраснах с две абсурдистки школи, които нямаха абсолютно нищо общо помежду си. Първата е съветската действителност от епохата на реалния социализъм. Редом с нея обаче и творчеството на Даниил Хармс, който официално се смяташе за контрареволюционер и обществен враг."

Курков цитира и миниатюрата на Хармс за падащите бабички, включена в сборника: "Една бабичка от прекомерно любопитство се изтърси от прозореца, падна и се размаза. От прозореца се надвеси друга бабичка и започна да гледа надолу към размазалата се, но от прекомерно любопитство също се изтърси от прозореца, падна и се размаза. После от прозореца се изтърси трета бабичка, после четвърта, после пета. Когато се изтърси шестата бабичка, на мен ми омръзна да ги гледам и отидох на Малциевския пазар, където, казват, на някакъв слепец подарили плетен шал."

Освен Хармс, в "Наръчника на абсурдите" срещаме още един гениален руснак - кинорежисьора Сергей Айзенщайн, фотографиран в неприлична поза, яхнал огромен кактус - една снимка, която лично на мен ми беше непозната досега. Всъщност тъкмо снимките, карикатурите и графиките са най-интересното в този сборник: бетонни вигвами, човек с брада от пчели, пейзажи и абсурдни натюрморти с хранителни продукти, нелепи географски карти.

Неизмислени истории

Всичко това, и още много, може да разсее и развесели всеки, който вземе в ръце наръчника. Сред авторите на кратки текстове, цитирани в книгата, срещаме многобройни световноизвестни имена: Жорж Перек, Луис Карол, Йозеф Рот, Флан О'Брайън, Чарлс Симик. В едно писмо до фирма, която отхвърля кандидатурата му за работа, Джон Кадор остроумно се подиграва с бюрократичния език и пише, че със съжаление трябва да охвърли отказа, доколкото вече е получил стотици други откази. Жан Ланселм описва абсурдна трудова злополука - като от филм за мистър Бийн, а Ед Руша опредметява мечтата на всеки един писател, изброявайки в нелепи подробности какво е станало с хилядите продадени екземпляри от последната му книга.

Ще завършим представянето на този "Наръчник на абсурдите" със съдържанието на навярно автентична табела пред американска църква:

Всеки ден от 19 часа в залата на църковната общност:

Понеделник - анонимни алкохолици

Вторник - жертви на домашно насилие

Сряда - хранителни отклонения

Четвъртък - кажи „не” на наркотиците!

Петък - тийнейджъри, застрашени от самоубийство

Събота - безплатна супа

Неделя - проповед: "Блестящото бъдеще на Америка"

Dr. Clocks Handbuch des Absurden, München, 2009, ISBN 978-3-442-54653-4, www.manhattan-verlag.de