Rußland Neinazis

12 милиона имигранти живеят в Русия. Повече има само в САЩ. По-голямата част от тях са от бившите съветски републики в Централна Азия и Кавказ. Обикновено ксенофобията е насочена именно срещу тези хора. При това често не се прави разграничение между истинските имигранти и членовете на многобройните етнически малцинства в границите на Руската федерация.

Расизъм на всяка крачка

При демоскопски анкети над половината от руснаците признават, че с удоволствие биха забранили напълно достъпа до страната на определени етнически малцинства. Ругатните с расистки характер отдавна вече са неотменна част от уличния речник. "В училище често ме наричаха "чужденец" или "чернокож", спомня си за детството си в Русия 24-годишният Артур Караапетян, арменец по рождение.

Мнозина руснаци смятат, че чужденци отнемат работните им места. Който се разходи из московските улици, става свидетел как полицаите проверяват много по-често хора с неруска външност. Неправителствената организация "Сова", която се застъпва за правата на мигрантите, цитира характерен случай от миналата година: арменец, нападнат от руски хулигани, се опитал да са защити с помощта на счупена бутилка. След пристигането си на местопроизшествието силите на реда пуснали руснаците да си ходят, а задържали арменеца.

Ако на футболен мач чернокож играч овладее топката, крясъците от трибуните стават толкова силни, че не се чува свирката на рефера. Бразилската суперзвезда Роберто Капос неотдавна напусна терена, клатейки глава, след като за пореден път бе замерен с банан. А има и примери как управляващите се възползват от расизма сред населението, дори понякога го подклаждат. В началото на 2009 г., когато Русия усети с пълна сила ефекта от финансовата криза, премиерът Владимир Путин заяви, че нелегалните мигранти са сред виновните.

Десният екстремизъм - на мода?

През миналото десетилетие расисткото насилие се превърна в задължителна съставна част от живота в Русия. През 2008 г. в Русия са загивали средно по 9 души месечно вследствие на расистко насилие. Десните екстремисти сформират военизирани отряди, носят униформи и провеждат в горите около Москва учебни стрелби с бойни патрони. "Десният радикализъм е популярен предимно сред младите хора", казва Александър Верховски, ръководителят на НПО "Сова". Мнозинството руски неонацисти са ученици и студенти.

Преди две години президентът Дмитрий Медведев обяви война на десния радикализъм. Тогава бяха арестувани известен брой неонацисти и бяха забранени дясноекстремистки организации. Мерките имаха успех, защото оттогава броят на насилията от расистки подбуди постоянно намалява. Имаше и други позитивни явления. През миналата година в град Новозавидово в лицето на Жан Грегоар Сагбо за пръв път за член на градски съвет в Русия бе избран африканец. Той е първият африканец, заел официален пост в Русия.

Дълбоките корени на ксенофобията

Тези успехи обаче са само повърхностни, защото намаляването на расисткото насилие не е израз на ново мислене сред населението. "Насилието е по-малко, чисто и просто защото повечето дясно-радикални извършители междувременно са в затвора", обяснява Верховски. Москва обаче не била променила нищо по проблема "расизъм". Междувременно Медведев заяви, че досега взетите мерки са недостатъчни и трябва да се води борба срещу първопричините за расизма. До момента обаче нищо не се случило.

Наскоро премиерът Путин се срещна с представители на различни малцинства и оповести, че щял да създаде специална държавна институция по междуетническите конфликти. Въпросът е доколко тя ще бъде от полза. "Правителството не може да се справи с проблема", смята Верховски. "Корените на ксенофобията в руското общество са твърде дълбоки". Според експерти избледнялата и преминалата в пълната си противоположност след края на СССР концепция за "вечната дружба между народите", война срещу ислямско-кавказка Чечения и агресивното руско национално самочувствие са сред решаващите фактори за трудната борба срещу ксенофобията.