Русия: от авторитаризъм към диктатура на страха и репресиите

Неуспехите в икономиката вече водят до политически промени и смяна на типа режим в Русия, смятат експерти, участвали в 11-ия „Форум на свободна Русия“, провел се наскоро във Вилнюс. По тяхно мнение, в Русия се извършва преход от авторитарен режим към диктатура на страха и репресиите.

Много от участниците във форума са политемигранти от Русия, които не могат да се върнат в родината си поради това, че ги заплашват репресии.

Защо руската икономика бе по-слабо засегната от пандемията?

Ръководителите на развитите страни отчитат огромни загуби, които пандемията нанесе на техните икономики. На фона на тези загуби в западните държави, ударът на Ковид-19 по руската икономика се оказа далеч не така силен, отбелязаха експертите.

Икономистът Сергей Алексашенко назова три причини като обяснение за това явление: „В Русия са слабо развити онези сектори от икономиката, които понесоха най-големите загуби в останалите държави. В САЩ и еврозоната това са туристическата индустрия, кафенетата и ресторантите, развлекателната индустрия – а делът на всички тези неща в БВП на Русия е в пъти по-нисък“, каза Алексашенко.

Освен това търсенето на основните видове суровини, с изключение на нефта, остана стабилно. Ръстът в цените на суровините поддържаше и ръста на руския експорт. И трето, по време на пандемията Владимир Путин избра различна тактика от тази на Запада – вместо да раздава пари на населението, за да поддържа търсенето, той подкрепи производителите.

“Но това даде обратен ефект", продължава Алексашенко. "Когато започна възстановяването на икономиката, стана ясно, че не е останало почти нищо за възстановяване. Въпросните малки сектори се възстановяват бавно, защото там продължават да действат ограниченията срещу Ковид, а техният дял в икономиката си остава нисък“, разяснява експертът.

Спадът в доходите доведе до смяна на типа режим в Русия

Относително малкият спад в икономиката на Русия е свързан и с това, че Москва съзнателно избра път, който не води към развитие на страната, добавя професорът по икономика от Парижката школа по политически науки Sciences Po Сергей Гуриев: „В много държави се стигна до силен спад на БВП поради това, че те силно ограничиха мобилността на населението. А цената на малкия спад в руската икономика се плаща в края на 2021 с напълно ненужната смърт на много хора“.

Освен това руската икономика си остава крайно неефективна, припомни Гуриев. По неговите думи в страната са създадени такива политически и икономически субекти, които не са способни да осигуряват икономически прираст, затова спадът в реалните доходи на населението може да се окаже устойчив.

Тези негативни фактори вече са довели до някои изменения във вътрешната политика, твърди Гуриев и пояснява: „Политическите промени се състоят в това, че авторитарният режим у нас става все по-жесток и вече се превръща в диктатура, основана на репресиите и страха. Режимът на ранния Путин се крепеше на манипулация на информацията, а Русия сега вече преминава към диктатура на репресиите и страха“.

Краят на режима – кога е възможен?

Експертите не очакват скорошни демократични промени в Русия, защото: „Путин отвръща на недоволството, като убива своите опоненти, слага ги зад решетките, прогонва ги от страната. Може ли да продължи дълго това състояние – не е ясно“, каза Гуриев. Според експерта, краят на сегашния режим може да дойде по естествени причини – след смъртта на Путин или след разногласия сред политическия елит, а така също и след протести, които обаче трябва да са толкова масови, че полицията да не е в състояние да ги потуши.

Бизнесменът Евгений Чичваркин споделя мнението, че в скоро време не могат да се очакват сериозни промени, а най-малкото пък някаква революция. "Ако при Сталин половината страна беше по затворите, а другата половина – на работа, сега половината хора са уплашени, а другата половина – изиграни. Изиграните обаче стават все по-малко, а уплашените и заминаващите в чужбина – все повече“, каза Чичваркин.