Русия иска точно такава Украйна

Още в самото начало на войната с Грузия, Кремъл обяви главното си условие за нормализиране на отношенията - Москва не иска да има нищо общо с президента Саакашвили, той е неприемлива фигура и примирие може да има само ако той се оттегли. Днес врагът е Украйна. Но за разлика от случая с Грузия, досега Русия не е назовала условията си. И не е казала: Добре, ако направите това и това, сме готови да приемем Украйна такава, каквато е.

Какво иска Кремъл?

Руските официални лица не спират да говорят за необходимостта от "всеобхватен, прозрачен и отговорен диалог", каквото и да означава това. Но подобни формулировки само объркват - още повече, че формално Русия изобщо не се признава за страна в конфликта. Във всяка една война по света страните в конфликта защитават своята си истина. Не е сложно да си представим как би изглеждал мирът от гледна точка на украинците - край на "народните републики" Донецк и Луганск, завръщане на Крим в пределите на украинската държава. Как обаче изглежда желаният от Москва мир, си остава загадка. Отцепване на Донецк и Луганск от Украйна? Създаване на голяма Новорусия чак до Одеса? Сухопътен коридор към Крим и Приднестровието? Федерализиране на Украйна? Всичко би било много по-лесно, ако - както в случая с Грузия, Москва каже съвсем честно какво иска. Но Кремъл мълчи.

Скандалното изявление на Путин, че ако искал, неговите войски отдавна да са превзели Киев, прозвуча за мнозина като заплаха. Но ако прочетем думите на руския президент съвсем буквално, ще видим, че те не съдържат никаква заплаха. Той не е превзел Киев, защото не иска. И защото му е изгодно Украйна да е точно такава, каквато е - разпокъсана и отслабена от войната. До някакъв съществен пробив едва ли ще се стигне и след провелите се в неделя парламентарни избори, сепаратистките режими в Донецк и Луганск няма да изчезнат, а енергийната зависимост от Русия ще стане още по-критична с оглед на наближаващата зима. Нека с всички тези проблеми да се справя Порошенко, с когото - както виждаме, Путин е готов да се среща и разговаря. Тоест, именно такъв президент в Киев го устройва.

Участието на крайните националисти в политиката на Украйна също устройва руския призидент. През последните месеци те станаха незаменими актьори в руската пропаганда, целяща предимно да заблуди руското общество. И не бива да се изключва сценария, при който Москва негласно стимулира национализма в Украйна. От есента насам се носят слухове, че Москва финансира украинската партия "Десен сектор". А беларуският президент Лукашенко заяви наскоро, че по негови информации "Десен сектор" се финансира от Янукович.

Руските политически провокации имат над стогодишна история. Достатъчно е да припомним, че руският премиер Столипин бе убит от агенти на руските тайни служби именно в Киев. И можем да сме сигурни, че днес от двете страни на руско-украинската граница шетат много повече агенти на руските служби, отколкото изглежда на пръв поглед.

Украйна воюва с Русия, а Русия - със САЩ

Украинците са убедени, че воюват с Русия. А в Кремъл смятат, че в Украйна срещу Русия са се изправили Съединените щати. Един от близките сътрудници на Путин го заяви съвсем открито - в интервю за "Росийская газета" секретарят на Съвета за безопасност на Руската федерация Николай Патрушев каза, че в Украйна Русия се е сблъскала с поредния епизод от хитър план, разработен навремето от Збигнев Бжежински. Целта на американския план била да отслаби Русия с помощта на "уязвими места".

Човек може да се смее до припадък на наивните конспиративни представи на руските официални лица за устройството на света. Но в конфликта с Украйна силата е на страната на Кремъл. Дори ако приемем, че Москва се влияе не от геополитически конспиративни теории, а от някакви съвсем безумни суеверия, ние трябва да ги вземем насериозно. Защото именно те са в основата на решенията, които взима Кремъл.

Разглеждайки Запада като постоянна заплаха, Кремъл очевидно е готов да консервира Украйна като един вид извор на тази заплаха. Украйна е нужна на Кремъл именно такава, каквато е сега. И затова той ще се опитва да я държи в това състояние колкото е възможно по-дълго. По този начин Москва ще може да ѝ приписва всички настоящи трудности, включително вътрешнополитическите.