Русия изнася страх, защото с друго не разполага

За да спечели войната срещу Запада, Москва не се нуждае от войници, твърди вестник "Правда". Успехът бил много по-гарантиран, ако врагът бъде "уморен от глад" и се вкарат в употреба терористични методи. Най-първо трябвало да се завърти кранчето с газ, "особено за бедните и слабите". Като такива вестник „Правда“ посочва България и Румъния.

Освен това трябвало да се задълбочи „продоволствената криза“, по възможност чрез  превземането на плодородния украински чернозем от Русия и отрязването на достъпа до Черно море.

В същото време, според "Правда", Русия трябва да се научи да снабдява гражданите си само с храна и енергия. Услугите вече не били толкова важни. "Ако извадим сектора на услугите от брутния вътрешен продукт, руската икономика е сравнима с германската и по-близка до японската."

"Премахване на проамериканските елити"

Европейският елит трябвало насилствено да се превърне в проруски,  за което с войнствено опиянение настоява колумнистката Любов Степушова: "Активните действия на Руската федерация ще осигурят изцяло нова организация на световната икономика и ще отстранят проамериканските елити от ключови постове в Европа. Основата на американската икономика - фондовият пазар - ще се срине, което ще хвърли страната в дългосрочна икономическа криза и ще я изправи до ръба на пропастта. Това ще бъде победа на Русия над САЩ, която ще ги превърне в чисто регионален играч", пише тя.

Този текст по категоричен начин потвърждава възгледите на руския експерт Сергей Медведев, обобщени в статия на критичния към Кремъл вестник "Новая газета Европа", излизащ в чужбина. Медведев смята, че износът на страх и терор винаги е бил единственият продукт, с който Русия се профилира в света. Авторът цитира философа Борис Гройс, който веднъж отбелязал, че Русия е нещо като "подсъзнанието на Европа", в което континентът помества "своите скрити спомени и страхове, страховете от ирационалното, необяснимото". В старите филми за Джеймс Бонд, руските злодеи винаги са "коварни и същевременно съблазнителни". Грета Гарбо демонстрира това в ролята си на лоялната комунистка "Ниночка" от 1939 година.

"Или се страхувате, или живеете в Русия"

За „бизнеса на Русия със страха говори и руският писател Владимир Сорокин в свое интервю от 2002 година. Той прави следното признание: "Вече съм преживял всички страхове. Върху главата ви може да се стовари тухла. Така че, какъв е смисълът да се страхувате? Или се страхувате, или живеете в Русия." По онова време този текст все още можеше да се възприема като ирония.

Сергей Медведев изтъква, че ранният Съветски съюз определено е дал тласък на изкуството и културата, като се е превърнал в символ на социалното пробуждане. Най-късно през 80-те години на миналия век обаче тази утопия е избледняла. "Съвременна Русия е прекалено слаба, за да изгради нов свят, но достатъчно опасна и интегрирана в глобалната инфраструктура, за да разруши стария, заплашвайки го с катаклизми, нестабилност, нови войни и ядрени катастрофи."

"Тероризмът обикновено е оръжието на слабите"

Поради липса на военна и икономическа мощ Путин сега разчита на "износ на страх", като иска да предизвика колкото се може по-голям хаос на Запад. "Тероризмът обикновено е оръжие на по-слабите - палестинци, ислямисти, левичари - които се опитват да проникнат в големи системи и използват асиметрични методи, за да навредят на превъзхождащ ги враг."

С тезата си, че Русия е "подсъзнанието" на Европа, Гройс има предвид образованите висши класи в Москва и Санкт Петербург, които са напълно "европеизирани" в противовес на селското мнозинство в Русия. За малцината богати и образовани руснаци Европа е била формиращата сила. Традиционната руска култура е потънала в "подсъзнанието" им и се е възприемала като чужда, пише Гройс през 1992 г. в своето есе "Търсенето на руската национална идентичност".

По-нататък някои славянски патриоти обявили това "подсъзнание" като "алтернатива на високата култура". "За тези славянофили руският подсъзнателен живот, който се развива извън историята, гарантира идеалната цялост, към която Западът според тях се стреми, но не може да достигне."