Русия и Украйна сриват имиджа си на надеждни партньори

С това двете спорещи страни сриват имиджа си на надеждни търговски партньори като доставчици на природен газ, твърди в анализа си Щефан Лаак.

Първо добрата новина - Русия и Украйна ще седнат на масата за преговори. Веднага след руския православен Великден шефът на украинската фирма Нафтогаз ще замине за Москва за разговори с ръководството на Газпром.

Сега надеждата е, че в този конфликт около неуредени сметки, транзитни такси и бъдещи доставки ще победи разумът. Макар, че имаме сериозни основания за съмнения. В спора помежду си и двете страни досега изпочупиха много порцелан и успяха да накърнят доброто си име на надеждни партньори като доставчици на газ. Завъртането на кранчето беше

много лош сигнал

към европейските страни, които са зависими от руските доставки. Тъкмо в момент, когато Европа е обхваната от арктически студове, спирането на газа доведе до драматични проблеми в много страни, и на първо място - България, Хърватия и Турция.

Така спорът избуя до фаза, в която истинските потърпевши са крайните потребители. И Русия и Украйна добре знаят това, но съвсем умишлено се примиряват с положението. Отвън е много трудно да се прецени, кой каква вина носи за спрените газови доставки за Европа. И тъй като Москва и Киев знаят много добре, че едно по-продължително спиране на газовите доставки е неприемливо за Европа, те очакват от ЕС да се намеси, с което европейците се превръщат в посредници против волята им.

Смущаващо е, че нито руснаците нито украинците сметнаха за добре, да информират партньорите си за предстоящите проблеми с доставките на газ. А президентът на Украйна Юшченко дори не сметна за необходимо да прекъсне ски-ваканцията си, за да се срещне в Киев с представители на ЕК. Определено това не е поведение, което да показва воля за намиране на изход от ситуацията.

При това изобщо можеше да не се стига дотук. Киев проигра голяма част от доверието, след като още през декември обещаваше да изплати дълговете си на руската страна, но до последно отлагаше изпълнението. Но и Москва си служи с провокации - след провала на преговорите тя увеличи от 250 на 450 долара цената за 1 000 кубически метра газ, и след това затвори кранчето за Украйна. Всичко това представлява

много заплетена изходна позиция

за започването на преговори. Има призиви, на двете спорещи страни да им бъде приложен метода на "партньорската терапия", но ЕС не би трябвало да се превръща в лекар за лечение на душевни терзания. Вместо това е по-добре, Брюксел да скръцне сериозно със зъби на Русия и Украйна, защото и без това те вече са нанесли непоправими щети върху имиджа си. А много скоро това ще има и икономически последици за тях. Изводът за ЕС е, че трябва да си търси алтернативни доставчици.