Румъния остава, румънците си тръгват

Точно преди година, в горещите августовски дни на 2018-та десетки хиляди румънци се прибраха от чужбина, за да участват в масовите протести на румънските граждани срещу корупцията в правителството и администрацията. Стигна се до насилие - полицията и жандармерията разпръснаха мирните демонстранти в Букурещ със сълзотворен газ и полицейски палки.

Вчера в Букурещ десетки хиляди румънци отново излязоха на улиците, за да отбележат годишнината от антиправителствения протест. Камелия и Лоренциу не са обаче сред тях. Преди една година те заминават за Германия и се опитват да устроят живота си в чуждата държава.

„Някой там горе, на небето сигурно ни обича - едва ли бихме могли да намерим за себе си по-добро място от Германия“, разказва Камелия. 46-годишната бивша служителка на голяма румънска медийна компания се усмихва смутено. Тя и съпругът й Лауренциу, 48-годишен оператор, споделят, че до миналата година не са мислили да напускат страната си. След протестите през август 2018-та обаче решили да заминат за Германия, заедно с двамата си непълнолетни синове.

В Румъния двамата имали успешен бизнес с краткосрочни наеми за туристи. „Но после дойдоха богаташи от чужбина, изкупиха десетки апартаменти и подбиха цените“, оплаква се Камелия. В един момент приходите на семейството намалели, а изгледите да си намерят стабилна работа не били никак добри. „Казваха ни или че сме прекалено възрастни за работата, или пък че сме свръхквалифицирани - крайно неприятно беше“, спомня си тя.

Така събитията от август 2018 г., които тогава представляват кулминация на социалното и политическото недоволство, карат семейството да опита късмета си в чужбина. Първоначално Камелия и Лоренциу решават да заминат за Гърция, на остров Крит, където живеят близки техни приятели, но не успяват да си намерят добре платена работа и жилище на достъпна цена.

После изненадващо им се обаждат от Германия - техен приятел им предлага работа. „Дотогава не бяхме ходили в Германия, не говорехме езика и бяхме чували, че германците са много скучни“, разказва Лауренциу.

Тревожна статистика

Според Федералната статистическа служба, само в Германия в началото на 2019 г. е имало близо 700 000 преселници от румънски произход. В Италия и Испания броят на румънците, които живеят и работят там, е над един милион. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Румъния е на едно от първите места по отношение на семейната миграция и свободното движение в рамките на Европейския съюз. Според оценките на румънските власти, броят на емигриралите румънци е четири милиона, което представлява близо 20 на сто от цялото население на страната. През летните месеци броят на румънците, работещи в чужбина, се вдига до 5 милиона, заради сезонните работници, които работят по строителни площадки или в селското стопанство.

Габриела Миреску, политолог от Румъния, живее в Швейцария. Според нея след политическата промяна преди 30 години са се формирали две поколения румънски емигранти. "В началото на 90-те години на миналия век един румънски лекар на Запад често трябваше да работи като таксиметров шофьор и да чака с години за признаване на дипломата си", обяснява тя. "Днес лекарите идват с подписан договор от Румъния и могат веднага да започнат работа."

За Миреску има голяма разлика между това дали човек трябва да се бори, за да се внедри в новото общество, или бързо и безпрепятствено може да се интегрира в новата среда. Това, което е уникално и за двете поколения, е, че те поддържат контакт с родината си. Не само изпращат пари на семействата си всеки месец, но мнозина се интересуват от политическото развитие в Румъния.

Камелия и Лоренциу засега се чувстват добре. От една страна, те са щастливи, че редът е намерил място в живота им. “В Румъния всичко беше доста хаотично, начинът на живот тук е много по - различен, много ни харесва “, разказва Камелия. Съпругът й има добре платена работа в голяма международна фирма, а тя се грижи за невръстните им синове. Семейството е било скоро и на остров Крит - там прекарали лятната ваканция.