Радев едва ли ще се завърне в София с някакви вълнуващи новини или политически армагани. Освен това, откакто България е равноправен член на ЕС, двустранните отношения с партньорите, включително и с Германия, вече не са от такава драматична значимост. Но решението му след визитата в Брюксел първо да отиде в Берлин е съвсем правилно. Не само защото – по мнението на редица наблюдатели – Германия е ключовата страна в Евросъюза, но и поради няколко теми, по които България наистина може да получи решаваща германска подкрепа.
"Трябва да се помогне на България”
На първо място – във връзка с бежанците и миграцията. Тези дни германският еврокомисар Гюнтер Йотингер го каза в прав текст: трябва да се помогне на България, която охранява границата на ЕС с Турция и се грижи за възпирането на нелегалната миграция. Само преди дни германската канцлерка Ангела Меркел беше на посещение в Турция и проблемът с бежанците присъстваше като централна точка в дневния ред. Тъй че отсега е ясно, че германските събеседници на Румен Радев, пък и журналистите, ще разпитват българския държавен глава по въпроса – още повече, че в предизборната си кампания бившият генерал взе ясно отношение по този болен проблем. И за още нещо Радев положително ще бъде засипан с въпроси: за предполагаемата му слабост към Русия, за която писаха редица западни медии; и, съответно, за стабилността на ангажимента му към НАТО и ЕС.
Румен Радев ще участва и в Германо-българския икономически форум. Вярно, че в областта на икономиката президентът няма особени правомощия, но присъствието му ще има сигнален характер. Защото Германия е най-важният икономически партньор на България, а през изминалата година беше достигнат рекорден двустранен стокообмен – с германски плюс от 25%. Много големи германски фирми са изнесли свои производства в България и очакват от политиката повече подкрепа, най-вече повече законови гаранции за своя бизнес.
Българите в Германия
И още една двустранна тема, която навярно ще изникне в разговорите на българския президент в Берлин, е свързана пряко или косвено с икономиката. Благодарение на свободното придвижване в ЕС, в Германия в момента пребивават навярно поне 200.000 българи. Една част от тях имат редовни трудови договори, но често пъти работят срещу много ниско заплащане – в нарушение на германското законодателство за минимална почасова ставка. Други пък живеят изцяло от детски надбавки и социални помощи, а редица германски общини се оплакват от това положение, защото бюджетите им са претоварени, включително и заради бежанците. Не че Радев може да вземе някакви мерки или решения по въпроса, но поне ще получи по-ясна представа за картината. Към която, надявам се, германските му домакини ще добавят и добрите новини: за изключително високия брой български студенти, следващи в Германия, и за доброто ниво на хилядите български специалисти, които работят в различни сектори на германската икономика.
Според програмата, с която разполагаме в момента, не е предвидена среща на Румен Радев с канцлерката Ангела Меркел – и в това няма нищо странно, защото негов естествен домакин в Берлин е президентът Йоахим Гаук. Впрочем, посещението на българския президент ще бъде и една от последните официални изяви на Гаук, който само седмица по-късно ще отстъпи двореца „Белвю” на своя наследник.