Ромският проблем броди из Eвропа

В България говорим за роми, на много места са цигани. В Полша са „Ciganie”, в Германия „Zigeuner”; „Gypsies” във Великобритания и САЩ, в Унгария „Pharao-nepek” (хора на фараона), “Егюпци” в Македония. Това ни учи циганологията.

Тази специфична етническа общност е особено пъстра в държавата на Саркози. Из цялата страна са пръснати мануши, от Италия идват синти пиемонтезе, от Германия и Белгия – чергарстващи синти; из цяла Франция живеят компактни, уседнали групи кало, наричани житани. И разбира се, дошлите в по-ново време рома.

Пари без добра политика са като глава без ум

Експулсирането на български и румънски роми от Франция и предшествалото ги разрушаване на лагери удари рейтинга не само на Саркози. Десетки депутати в европарламента критикуваха по безпрецедентен начин Европейската комисия и нейните комисари с остри обвинения, че са заели предпазлива позиция по този въпрос. Те поискаха от комисията да установи дали Париж е нарушил директивата за свободно движение в ЕС, като е извършил масово експулсиране, без да разгледа и докаже всяко отделно нарушение на законите в страната. Президентът Саркози препотвърди междувременно намерението си да следва тази политика и в бъдеще.

"След дълго политическо мълчание в България двама наши евродепутати се включиха в дебата, за да изразят несъгласие с подхода на Франция и да поискат общоевропейска политика за решаване на проблема. Андрей Ковачев от ГЕРБ се опита да каже, но времето не стигна, че „не бива проблемът за ромското малцинство да се обвързва пряко или непряко с Шенген, имайки предвид намерението на Франция да постави приемането на България и Румъния в Шенгенската зона в зависимост от интегрирането на техните роми.” Така описва коментаторът на в. „Сега” българския принос в дебата.

Как работи Европейският съюз

„Ако Франция, където се развиват тези събития, от една страна, и Румъния и България, от друга, чиито граждани френското правителство се опитва да изгони от страната, не бяха членове на ЕС, новините за разиграващите се събития не биха предизвикали особено учудване” Това коментира за BBC Димитрий Коченов, доктор по европейско право.

“От времето на Емерих де Вател, чиито работи, писани в средата на 18 век, поставиха основите на международното право, суверенните държави функционират, спазвайки много прост принцип: редът е вътре в държавата, анархията – вън от нея. В този контекст теоретиците на правото употребяват термина „контейнерни общества. Но, допълва Коченов: „правото на Европейския съюз работи по друг начин. ЕС е построен на основата на единни принципи, които се приемат не само вътре в държавата-контейнер, но и в отношенията между тях.”

Международният дебат събуди местните вражди

Френският скандал е изпитание за всички. Той разбуди стари спорове в българското общество. „Българите работят, а ромите крадат!” Това е постулат номер едно. Пример две в катехизиса на омразата гласи: „Те нападат хората из селата и ги пребиват за жълти стотинки или кило праскови”. Да, има такива случаи, вестниците всеки ден предлагат отвратителни истории. Но често техните (анти)герои са си чисти българи.

Много от честните данъкоплатци не приемат, и с право, че обслужват абсурдно високи сметки за ток, отопление и т.н., докато има маргинални групи, които просто не плащат на държавата, ползвайки безгрижно същите неща. Може би това накара и българския министър на еврофондовете да заговори за нуждата от интегриране на социално слаби групи, а не на такива – по етнически признак.

Апелът за интегрирането на ромите отдавна е пуснал брада. Защо е все така актуален, е въпрос, изискващ обширен отговор. Но това, което цъка като бомба в България е фактът, че ромската популация расте, но става все по-неграмотна. И неинтегрирана. И това е недобре – за цялото, общото българско бъдеще в Европа.

Науката казва още за тази чергарска и самобитна общност, че въпреки силното й групово съзнание, начините на прехрана винаги я тласкат към симбиоза с околното население, със страната-домакин. Тази симбиоза днес видимо куца.

Колко сме, какви сме

През седмицата в България – амбициозно и с бодри репортажи – започна ново преброяване на населението. Стартът веднага бе последван от оставката на директорката на националния статистически институт заради протестите на националистически партии срещу въпросите за етническа принадлежност в изследването. Там се срещали българо-мохамедани, гагузи и даже един ескимос. Но едва ли той е проблемът.

Първите две преброявания на населението са извършени като взаимнодопълващи се през 1881 и 1885 г. поотделно за Княжество България и Източна Румелия, а основен критерий е бил майчиният език. Според данните в Княжеството са живеели 37 600 цигани или 1, 87 % от общия брой, а в Източна Румелия 26 724 цигани или 2, 83 процента.

Стремежът на циганите към политическа еманципация и равноправно интегриране в българското общество също не е от вчера, свидетелства тяхната изследователка Елена Марушиакова. Първият официален опит е циганската конференция във Видин през 1901, свикана по повод приетите поправки на избирателния закон, лишаващи голямата част на циганите от избирателни права. Рестрикциите засягат циганите нехристияни и тези, които нямат постоянно местожителство. Реакцията на общността е силна, привлича вниманието на чуждия печат и постепенно води до отмяна на ограниченията в избирателните права.

В съвременна България ромите гласуват свободно, друг е въпросът, че вотът им често бива използван от различни партии по престъпен начин и средно срещу 10 лева (5 евро) за глас. Според учените ромите са важна част от българската карнавална традиция и от българските ритуали. Сещам се веднага за един домашен обичай. Не много далеч в миналото бабите казваха на внучетата си: “Яж, или ще те дам на циганите”. Кой знае, може и досега да използват тази заплаха, заменяйки „циганите” с „роми”.