Ромите са правна нула

"Установихме нещо ужасно", шепне ми Мари. "Миналата година чак разбрахме защо ромите от България и Румъния просят по улиците. У вас никой не им е обяснил, че това не е полагане на труд. Те мислят, че работят". Седим в едно кафене в парижкото предградие Монтрьой, на стотина метра от така наречения ромски лагер. Мари е част от група французи, които помагат на ромите да се интегрират. Нещо, което не може да се случи, ако слушаме френския вътрешен министър Манюел Валс. Миналата седмица Валс обяви пред вестник "Фигаро", че ромите от Румъния и България "не искат да се интегрират във Франция" и че той ще продължи разграждането на лагерите като този в Монтрьой, до който живее Мари.

Манюел Валс е социалист, но действа като досегашното дясно правителство на Никола Саркози по отношение на ромите. Списание "Икономист" дори го нарече "Саркози на левицата". Разликата между единия и другия политик е в това, че имат едни и същи намерения, но различни начини да ги осъществят. От интервюто във "Фигаро"“ става ясно, че Манюел Валс не просто смята да разтури лагерите и не просто да отпрати ромите в Румъния и България, но се замисля дори и за бъдещето на една от смислените политики на предишния кабинет: изграждането на така наречените "селища за интеграция".

Интеграция или само експеримент

Това са места, където се настаняват ромски семейства, съгласни да живеят под наблюдението на социалните работници във всеки един от интеграционните етапи: научаване на езика, припечелване на пари по осигурена от общината работа, кандидатстване за работно място и така нататък. Мари твърдеше, че това е страхотна програма - включително и защото показва на самите роми колко много и колко различни усилия е необходимо да положат, за да живеят добре и да се чувстват като истинска част от обществото, в което са пришълци.

Министър Валс твърди, че тези селища са експеримент, който той наблюдава "с известен интерес": "Той може да се отнася само за малка група [от ромите], защото, за съжаление, хората от лагерите не искат да се интегрират в нашата страна по културни причини или защото са в ръцете на мрежи, занимаващи се с просене и проституция". Не съм питала Мари какво мисли за това изказване на френския министър, но съм я питала за тези "мрежи" с просенето.

Тогава за първи път чух някой да търси истински отговор на въпроса защо ромите просят. Заедно с нейни приятели от Монтрьой тя си беше дала труда да провери дали ромите, които просят, просят при всички обстоятелства. И установила, че да. Дори и да имат пари и храна, дори и да вали дъжд и да е студено, дори и да ги дебне полиция - те просели при всички обстоятелства.

Защо е нередно да се проси?

След това наблюдение тя започнала да ги пита защо го правят и след много разговори установила, че те наистина не разбират защо това е нередно. "Който е ходил на училище - чете, който не е ходил - или чисти, или строи, или проси". Така й казала една жена, която Мари ми показа отдалече и пак сниши глас: "Ужас", каза, "как само ви ги посочвам, като че ли не са като нас". А пък аз през цялото време умирах от срам, че 40-годишна френска монтажистка ми обяснява нещо за българските роми, защото е разбрала, че за да участва в решението на проблема поне трябва да чуе с ушите си конкретните хора и конкретните им проблеми.

Не е ясно как министър Валс е направил извода, че "те" не искат да се интегрират във Франция. Изглежда е установил, че "те" не са като нас, не искат да бъдат и няма да бъдат. А "те", на свой ред, вероятно са направили вярното заключение, че истината е точно обратната - че никоя страна не ги иска. Нито чуждата, нито собствената им. Според френския министър страната му ще помогне на ромите от България и Румъния по друг начин - като ги върне в страните им, а после им съдейства да си намерят работа на място.

Не стига, че говори като българските националисти, квалифицирайки една група хора като нежелаещи по принцип да полагат усилие, ами не е проучил и въпроса с намирането на работа. "Намирането на работа" е точният пример за решаване на въпроса със сегрегацията на парче, който доведе до бедственото положение на ромите, поне в България.

Нежеланите

Българските роми не са просто безработни, те са доведени до състоянието на правна нула - живеят в незаконни жилища или дори в палатки, нямат образование, нямат осигуровки, нямат достъп до здравеопазване и са мразени от мнозинството. Ромите нямат нормален живот и нямат бъдеще, те не са просто хора, страдащи от безработица по време на криза.

Впрочем, в последните месеци в София се подмята все по-усилено един съвет: не се качвай на еди-кои си таксита. Знаете ли защо? Ами защото шофьорите на тези точно таксита били роми, което, очевидно, се смята за нежелателно. Това е далеч по-точното огледало на проблема от онова, което си представя френският министър: ромите са нежелани в България както в качеството им на "безделници" така и в качеството им на законно работещи. Никак не са желани. Затова са се втурнали към страни като Франция, където за техен късмет живеят и хора като Мари.

Автор: Т. Ваксберг, Редактор: Б. Узунова