Реформа, ама наполовина. Наполовина, ама реформа.

Един въпрос по-малко. До този момент привържениците на т.нар. съдебна реформа спореха дали е възможно нещо да бъде променено само с нови текстове в законите или пък всичко ще бъде просто козметика, ако не се промени конституцията. „Откъде ли не я гледахме ситуацията“, заключи премиерът Бойко Борисов, след като обяви решението на управляващите: започват процедура за промяна на конституцията. Веднага. Отново по думите на Борисов.

Дотук добре. Дори похвално. Но притеснението идва от фокусирането само и единствено върху Висшия съдебен съвет (ВСС) и отлагането на прокуратурата за някой друг път.

Намеренията накратко: мандатът на ВСС да бъде прекратен и да бъде избран нов с две камари - съдийска и прокурорска. Съдиите и прокурорите да изберат своята квота на общи събрания, а парламентът да избере своята максимално прозрачно. Мандатът на ВСС да бъде намален от пет на „две-три“ години, гласуванията в Съвета да са публични и да има инспекторат, пред който магистратите да са ефективно отговорни. Несравнимо по-общо е заявеното намерение да се търси „някаква форма на парламентарен контрол“ за прокуратурата. Мандатът на главния прокурор Сотир Цацаров не е поставен под въпрос.

Кой ще променя конституцията?

Промените в конституцията могат да станат с гласовете на три четвърти или на две трети от депутатите - тоест, 180 или 160 гласа. Разликата е, че ако са 180, могат да приемат промените на три отделни гласувания за три дни, докато ако са само 160, трябва да изчакат поне два месеца преди третото гласуване. Елементарната сметка показва, че без подкрепата на депутати от БСП или ДПС промяната на конституцията е почти невъзможна. Почти, защото аритметически всички останали депутати са 165. Двама от независимите обаче, макар и формално изключени от групата на ДПС, нямат навика да гласуват различно от съпартийците си. Несериозно е да се разчита и на 11-те депутати от „Атака“, с които дори не е прилично да се преговаря.

Затова вицепремиерът Румяна Бъчварова анонсира, че предстоят преговори с всички политически сили и сега погледите са насочени към срещите с БСП и ДПС. Все още не е постигната консолидация дори в рамките на управляващото мнозинство. Засега зад промените със сигурност стоят ГЕРБ и Реформаторският блок, който се грижи темата за съдебната реформа да не слиза от дневния ред. Точно тази степен на предварителност и неясност обяснява факта, че конкретните текстове с предложения за промени все още не са публикувани.

Цената на промяната

Заявената цел звучи достатъчно радикално - разпускане на този ВСС и промяна както на начина на конституиране, така и на функциониране. Несериозно ще бъде, ако в процеса на политически консултации нещо от това отпадне.

Най-вероятно мнозинството за някакви промени в конституцията вече е договорено. Най-вероятно те няма да бъдат толкова радикални, колкото му се е искало на министър Иванов в началото на мандата. Най-вероятно ще се появят детайли в конкретните текстове, които могат да обезсмислят част от намеренията.

Но въпреки всичко това е факт, че за първи път управлението открито си постави задача да смени този състав на ВСС, който демонстрира достатъчно ярко своята несъстоятелност. Ако предстоящите промени в конституцията гарантират, че всеки следващ състав няма отново да се превръща в самодостатъчен страж на нелицеприятното статукво, то това ще бъде стъпка напред.

Но изминалият 16-и април - ден на юриста, донесе и друга новина: прокуратурата не е част от т.нар. първа вълна на съдебната реформа. В най-добрия случай преговорите (разбирай пазаренето - б.а.) по тази тема тепърва предстоят. В най-лошия - вече са приключили. А дали изобщо и какво ще бъде променено в държавното обвинение, е въпрос, чийто отговор все още се крие между парламентарната аритметика за необходимите гласове, обвиненията за зависимост от модела #Кой и репликата „Не ми се хили, ти си го избра“.