Реалистката и утопистът
31 юли 2012Откакто Оланд влезе в Елисейския дворец, основанията за безпокойство стават все повече. Социалистът има твърдото намерение да осъществи раздадените щедри предизборни обещания. Удължено работно време? Пенсиониране на 65, че даже и на 70 години? Това може да е приемливо за германците, но съвсем не е приемливо за французите.
Връзките са опънати до скъсване
Социално-политическите компаси на Берлин и Париж сочат в противоположни посоки. Дълговата криза неизбежно се превръща в криза на самите държави и отношенията между тях. Общата валута, която според Маастрихтските договори трябваше да обедини европейците, стана причина за търкания в резултат на глобалната финансова криза и на нехайната финансова политика на южните държави.
Германско-френската връзка е опъната до скъсване. Само че и двете страни знаят, че тя в никакъв случай не бива да се къса. Германия е силна в икономически план, Франция - в политически. Общата им отбранителна линия в рамките на валутния съюз фигурира на хартия, но се оказва неприложима на практика в условията на динамичната пазарна икономика.
Само че в свободното пазарно стопанство валутата е много повече от парче хартия. Тя е перманентно равновесие между национални постижения и неуспехи, въплъщение на националната идентичност. Поетият с въвеждането на еврото риск произтича от опитите за обединение на необединими култури, при това в съдбовна общност.
Па де дьо
На карта сега е поставено не само доверието в общата валута, а и Европа като икономическа общност, равновесието на еврозоната, доверието в политиката и не на последно място - демокрацията.
Не усилията на Франция и Германия към една и съща цел са разнопосочни, самите им цели са противоположни. Канцлерката иска включените в Маастрихтските договори условия да се спазват навсякъде - от Париж до Атина, иска да наложи консенсус за това как да бъде преодоляна кризата, на базата на германския опит на икономиите и солидните държавни финанси.
Оланд идва от съвсем друг свят. Той вярва в държавата и в мъдростта на своите съветници. Неговите виждания са по-скоро утопични, той не се е сблъсквал отблизо с реалността, няма опит в икономическата политика. Само така може да се обясни защо анулира и без друго плахите опити на предшественика си за реформи. Може би се надява, че след изборите за Бундестаг през 2013 г. ще намери съмишленици и в Берлин.
АГ, ДПА, ДВ, Б. Рачева; Редактор: Б. Михайлова