Рационалният праг на политиката

Частица от Христовия кръст дари премиерът Бойко Борисов на Града под тепетата. Той даде светинята на Пловдивския митрополит Николай, който благослови министър-председателя за жеста. Из първа страница на в. “Телеграф”

Като пълноводни реки – или по-актуалното, като проливни дъждове, в медийното и обществено пространство се изляха и ни наводниха два паралелни сюжета. Първият е рационален, или поне може да мине за такъв, и е завихрен от предложението на вицепремиера и министър на финансите за рязко повишаване на акциза върху цигарите. Към него се притури и вдигането на данък сгради. Очевидно трябва да се предприемат драстични мерки за овладяване на кризата и дори пушачите, с мърморене и ругатни под сурдинка, предвид масовата подкрепа към правителството, приемат факта. Още повече, че Дянков обещава средствата, събирани по това перо, да отидат за здравеопазване.

Две власти в едно представление

Вторият сюжет граничи с абсурда и без съмнение е стъписващ в многозначната си ирационалност: в него министър-председателят отнася 4-сантиметрова тресчица, извадена от секретния фонд и дадена му от министъра без портфейл и май все още директор на НИМ Божидар Димитров, на пловдивския митрополит Николай и подарява частицата от Божия кръст пред стотици граждани, стекли са на централния площад в Пловдив въпреки проливния дъжд. По-нататък дарението-светиня ще отпътува и към поклонническото място Кръстова гора.

В трудни и несигурни, и направо отчаяни времена като днешното копнежът по чудеса намира добра почва у мнозина, ясно е. Хеле пък и подир нихилистично-мистичните масови облъчвания от страна на гадатели, врачки, народни лечители и пишман астролози. Ще е пропуск, ако не споменем и повсеместното опростачаване, в което къде зорлем, къде доброволно бе въвряно населението. Да не забравяме и дълбоките, неизгниващи езически корени, от които може да избуи каква ли не налудна мистика по нашите земи. Та в тоя контекст да организираш грандиозни еклектични ритуали, със съучастието и на светската, и на духовната власт в лицето на църквата звучи меко казано несъстоятелно.

Отвъд популизма дори

Тъкмо сега да отваряш секретните фондове на НИМ, за да къртиш свещеното парченце, та да го пращаш в Кръстова гора, не осеяна, а направо оцвъкана в суматохата на прехода с нескопосни параклисчета от Мултигруп, си е форма на дребен шмекерлък, дето и за популизъм не може да мине. Пък сетне да натовариш действащия министър-председател със задачата на преносвач и дарител, означава да го замесиш в гротеска, напълно чужда на стремежа му да е солидарен с грижите, проблемите и драмите на повечето българи.

Участието в сценката на митрополит Николай, прочут главно със златния си ролекс, луксозния си автопарк и фанатичния си уклон да заклеймява явления и имена от различни сфери на културата, очертава представлението като пълен цирк. Ако църквата желае да заеме място в обществото и душите на хората, време е да отвърне поглед от имотите си и да се посвети на смислена и богоугодна благотворителност и да конкретизира човеколюбивата си деятелност в изграждането и поддържането на приюти, например.

Държавността и изпълнителната власт не са от Бога, а от избирателите, и те очакват прагматични действия от правителството и премиера, и най-вече прозрачно и разумно управление. Само с вдигане на акцизи и данъци и фукни от общ характер по медиите и баба знае, само че тогава и Господ не може да ни помогне, каквато и частица от кръста му да кътаме и разнасяме.