Разказ за случващото се в България

Коментар на Еми Барух:

Абсурдната шизофрения на днешната българска публичност е раздърпана от противоречиви коментари. Разяждат я неверни внушения, манипулират я услужливи медии. Текат два паралелни разказа за случващото се в България. И двата използват едни и същи детайли, но ги подреждат старателно в измамни пропорции. Истини, полуистини и лъжи съжителстват в кълбо от неразгадаеми зависимости. Резултатът е микс от частично верни твърдения относно сюжетите на българското вчера, относно биографиите на главните действащи лица на “прехода”, относно невидимите коридори на мафията и взаимната пропускливост между властовите центрове на държавата и олигархията.

Заради измамите на българското вчера и заради наглостта на българското днес всяка сутрин и всяка вечер десетки хиляди заявяват своята решимост да не отстъпят от искането за оставка на кабинета „Орешарски”. Това е извънредна ситуация за България.

Провалът на политическата класа

Макар и със закъснение, българското общество най-накрая се сети, че трябва да потърси сметка за всички унижения, на които бе подложено. Разговорът вече не е само за последните три години и половина, когато откровено бяха нарушавани човешките права; когато най-суетният демагог в предишния кабинет институционализираше простащината и се подиграваше с медиите. Разговорът е за всички години преди това, които подготвиха неговото идване на власт.

Разговорът е за провала на цялата политическа класа, за предателството на целия просветен елит, за покорството на целия български народ. Разговорът е за обръчите, пирамидите, кръговете и останалите геометрични фигури, между които костюмирана, предрешена и лукава се разхожда алчността с всичките нейни лица. Разговорът всъщност е за маските, фигурантите и търговците в храма. А големият въпрос е всъщност кой кой е.

Безобразието "Пеевски" - част втора

Преди да се превърне в запазена марка на наглостта на днешните управляващи, Делян Пеевски стана емблема на “професионалист” с фалшива професионална идентичност. Именно неговата несъстоятелна биография и всичко онова, което символизира подобен кариерен модел, възбудиха гнева на улицата.

Никой от онези, които сътвориха безобразието „Пеевски”, не намери адекватен начин да се извини. Нещо повече: преди няколко дни моделът, по който Пеевски бе назначен за шеф на ДАНС, бе повторен - този път с приемането на процедурни правила за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса. Отново станахме свидетели на пълно процедурно затъмнение, на фасадно лицемерие, на скалъпени по мярката на конкретен човек правила, на предрешен избор...

Няма как гневът на хората да не расте. Той се трупа отдавна. Нека си спомним приматите от резервната скамейка на ГЕРБ, които бяха настанявани на ключови места в държавната администрация. Именно случаят „Пеевски” обаче повдигна завесата и доведе до изострена чувствителност към познатия модел.

Личности с подменени идентичности

Там някъде, в мъглявината на законспирираното задкулисие, започнахме да виждаме загатнатите профили на хора, дискретно преминаващи от един отбор в друг; там някъде ще открием кадровиците и мрежовите играчи; ще срещнем “нашите прокурори”, купените съдии, изпълнителните следователи; ще разпознаем събирачите на компрометиращи факти и колекционерите на “полезни индивиди”. Знайните и незнайни фигури, които овладяха съдебната система, продължават да стоят нахално там, където се разменят бартери. Там някъде бродят съветници, консултанти, ерудити, познавачи на интересни сделки; самодоволни посредници, ловки експерти, владеещи стилистиката на подмяната и подмяната на стилистиката. Те са фотогенични и самоуверени. Те танцуват с протеста и флиртуват с властта.

Те знаят паролите за сърфиране из етажите на олигархията. Те са ковчежниците в трезора на България. Успешната им кариера и международните им контакти са пропуск до сивите зони на всички правителства.

Закъснелият реванш на гражданите е срещу всички тях. Не бива обаче да се самозалъгваме. На терена има твърде много личности с подменени идентичности. И затова днес протестът няма да успее. Утре може би...

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел