Раздяла с патоса. Добре, а нещо повече?

Който е очаквал, че срещата на върха на ЕС в Братислава ще даде нов тласък, който ще разтърси всичко и ще доведе до ново начало за Европа, е останал разочарован. Никой в Братислава не говори за някакъв пробив. Вместо това има планове за обща защита на границите, за засилено сътрудничество в сферата на отбраната и няколко нови проекта срещу младежката безработица.

Без всякакъв патос

В дните преди срещата в Братислава почти никой не си направи труда да прикрие своите европейски разочарования. Говореше се, че положението в ЕС е критично, че съюзът е застрашен дори от изчезване. Някои предричаха, че срещата на върха ще премине в гробовно настроение. Но ЕС е жилав и вече е преодолял не една и две кризи. Освен това повечето политици на ЕС все още го смятат за незаменим.

По един пункт всички те бяха напълно единодушни: че няма повече място за високопарни фрази и отвлечени от реалността визии. Срещата в Братислава ознаменува именно раздялата с кухия европейски патос. Пък и той едва ли ще липсва някому … Вместо това правителствените ръководители искат да сторят нещо почти революционно: да предлагат практически решения за конкретни проблеми. Но дали ще успеят?

Някои от европейските правителствени ръководители, сред които и Ангела Меркел, се изгубиха в дребнотемие. Кой ли гражданин се вълнува особено от обещаното дигитално медийно бъдеще, след като се страхува да не загуби работното си място? В някои части на Европа са необходими големи структурни програми, за да може изостаналите региони да се доближат до благосъстоянието на развитите. Хората там обаче едва ли ще са готови да чакат инвестиционния план на Еврокомисията, който щял благодатно да умножава местното богатство. И още: стабилността на еврото наистина е важна, но бъдещето на Европа е още по-важно. Затова политиката на икономии трябва да бъде временно разхлабена, защото няма ли пари, всякакви приказки за "действия в полза на гражданите" ще си останат само кухи фрази.

Германско-френският локомотив се завръща - временно

Германско-френският локомотив се завръща бавно и все още неуверено на европейската сцена. Но и това пасва добре в общата картина. Ангела Меркел и Франсоа Оланд смятат, че е по-добре да има макар и скромно движение напред, отколкото изобщо никакво и искат да засилят сътрудничеството си в сферата на вътрешната сигурност и отбраната.

Инициативата им обаче е с твърде кратък срок на годност, защото през май идната година във Франция се провеждат избори. Принципно погледнато, всякакви опити за реформа в момента са обречени - през 2017 година ЕС ще остане в режим на оцеляване, защото предстоят избори в Холандия, Франция и Германия. Едва след това ще е възможно да се мисли за някаква реорганизация на ЕС.

Недоволството остава

Още в края на срещата в Братислава Виктор Орбан заяви, че тя се е провалила, защото бежанската политика на Брюксел оставала непроменена. Унгарският премиер с неговите дясно-популистки лозунги си остава най-радикалният противник на ЕС, с когото няма как да бъде постигнато единение. Орбан и занапред ще си остане разрушителна сила за общността.

Но и италианският премиер Матео Ренци си замина недоволен, след като не получи никакви отстъпки по исканите от него нови инвестиции, нито пък допълнителна помощ за овладяване на бежанската криза. И двете теми останаха до голяма степен подминати. Под повърхността на привидната хармония в ЕС остават да клокочат остри конфликти и разногласия. „Временното примирие” от Братислава няма да издържи дълго, защото истински решения на спешните проблеми така и не бяха намерени.