“Разводът“ с НАТО: какво стои зад този ход на Кремъл

Когато една страна скъса дипломатическите си отношения с друга, например заради военен конфликт, тя често възлага на посолството на друга държава да представлява нейните интереси. Така след руско-грузинския конфликт през 2008-а година интересите на Грузия в Русия и на Русия в Грузия се представляват от Швейцария. На практика това означава, че грузинските и руските дипломати продължават да седят в посолствата си – но зад табелки „Секция за интересите на Грузия (респективно Русия) към посолството на Швейцарската конфедерация“. А над сградите се развява швейцарското знаме.

Вече официално отношенията са замразени

Това, което се случва с представителството на Русия в НАТО, е по-лошо. Неговата дейност е „замразена“, служителите се връщат в Русия. По този начин Кремъл отговори на отнемането на акредитациите на служителите в руското представителство в НАТО. Външният министър Сергей Лавров предложи на Алианса при възникването на „екстрени въпроси“ да се обръща към посолството на Русия в Белгия. Ако отношенията между Алианса и Русия бяха нормални, този вид „екстрени въпроси“ никак не биха били малко: Афганистан, напрежението в Индийско-Тихоокеанския регион, предизвикателството на глобалната миграция.

Контакти между Москва и НАТО обаче не се предвиждат, освен ако не се стигне до ръба на Трета световна война. Подписаният през 1997-а година Основополагащ акт между НАТО и Русия формално продължава да действа. Но от началото на руско-украинския конфликт през 2014-а година отношенията са дълбоко замразени. Сега вече и официално.

Нов етап на Студената война

За Путин разривът на отношенията с НАТО е логична стъпка. При това не защото той, както винаги, се страхува да не се покаже слаб. След като се погрижи да си осигури пожизнена власт, ако бъде избран, Путин премина към нов етап на Студената война със Запада. Той гледа на разрушаването на единството на Алианса и като на свой бъдещ исторически принос, и като на гаранция за политическото дълголетие на създадения от него режим.

Затварянето на мисията в Брюксел дава на Кремъл повод, макар и формален, да увеличава напрежението със съседите – на първо място с Украйна, но също така с Полша и с прибалтийските страни. За Путин това е най-важният инструмент за разкола на Запада, особено на европейските съюзници в НАТО. В Кремъл са сигурни, че създаването на мини-кризи с Киев и на източния фланг на Алианса е най-добрият начин за стимулиране на разногласия в Организацията на Северноатлантическия договор.

Това могат да бъдат и нови военни санкции, и експерименти с нелегалната миграция през литовската и полската граница с Беларус, и нови маневри от типа „Запад-2021“. Или нещо още по-рисковано и по-радикално. А след това Кремъл ще каже: „Вие прогонихте ли нашите хора? Прогонихте ги. Така ни накарахте да скъсаме отношенията – нали ние се уважаваме. И сега обвинявайте себе си за нашата непредсказуемост“.

Газовото оръжие на Путин

В Кремъл са убедени, че тази политика ще помогне и в бъдеще за противопоставянето на „добрите“ французи, германци, италианци и белгийци на „лошите“ поляци, чехи, литовци, латвийци и румънци. Между другото, посолството на Русия в Белгия (което Лавров препоръча да бъде търсено в „екстрени въпроси“) успешно се занимава с тази дейност.

Преди няколко седмици посланикът Александър Токовинин похвали пред медиите Белгия, че „не провокира проблеми“ в отношенията с Русия. „Разумна страна“, обобщи Токовинин и тутакси се впусна да обяснява колко полезно и изгодно е да бъдеш клиент на „Газпром“.

Това е много симптоматично. Към успехите на Путин в последно време се прибави газовата криза, от която Кремъл ловко се възползва. Режимът трудно би могъл да си пожелае по-добре време за рекламирането на „Северен поток 2“. И ето, че първата част от тръбопровода вече е пълна с газ. Основното оръжие на Москва – въглеводородите – не само не ръждясва, но става все по-ефективно. Скъсвайки с НАТО Кремъл ще започне да го използва още по-активно. И не само него.