Радев срещу корупцията: скоро ще разберем

Президентът Румен Радев призова за проверки на офшорните сметки на политиците по време на посещението си в Асеновград преди броени дни. Той смята, че "Апартаментгейт" е само началото. Това е "вододел, който ще покаже накъде ще върви държавата. […] Трябват разкрития, присъди, конфискация, връщане на парите". Според държавния глава, "проблемът на премиера е, че безконтролността на управлението генерира корупция в големи размери и това не може да се лекува с медийно осветяване на прегрешилите и оставки".

Послушно оръдие в ръцете на БСП?

Това не е първият опит на г-н Радев да се заяви като борец срещу корупцията по високите етажи на властта. А имайки предвид, че България си остава най-корумпираната държава в ЕС, както и че управляващите се оплитат все по-дълбоко в скандали, в сблъсъка с "Дондуков" 1 Румен Радев определено трупа точки - и то не само в лагера на социалистите, но и сред всички онези, които не одобряват начина, по който се развива България през трите мандата на ГЕРБ.

Държавният глава обаче е обвиняван, че, вместо да бъде надпартиен, е послушно оръдие в ръцете на БСП. Иначе казано: смята се, че патосът на Радев не е нищо повече от сервилно изпълнение на поръченията на партията, изпратила го на "Дондуков" 2. В подкрепа на тази теза се посочва синхронът между посланията на президента и на Корнелия Нинова. ГЕРБ дори сигнализираха в ЦИК, че Радев участва в предизборната кампания.

Президентската амбиция за генерално сражение срещу корупцията е попарвана и от тезата, че неговата власт е основно вербална. Тук идва място на упрека, че въпреки непрекъснатите си нападки срещу кабинета, президентът е само участник в сценария на сапунена теленовела, от която не може да има реални политически последици.

Държавният глава би могъл да възрази като припомни, например, че е свикал КСНС на 8 април по темата "корупция", ала управляващите, бранейки личните си интереси, твърдоглаво са осуетили намеренията му. "Предложих парламентът да разгледа и приеме нов закон за борба с корупцията, който да отчита констатираните недъзи на сегашния", каза Радев след проваления КСНС. Той обаче изглежда забравя, че президентът няма право на законодателна инициатива.

Какво може президентът?

И все пак: политическият инструментариум на държавния глава не е само вербален. Доказателството за това е неговата роля в процедурата по избор на главен прокурор. Седемгодишният мандат на Сотир Цацаров изтича на 10 януари 2020 година. Главният прокурор се назначава от президента по предложение на ВСС; държавният глава обаче може да откаже да подпише указа за това. Но ако ВСС потвърди решението си, президентът е длъжен да се съобрази с него. 

През октомври 2017 година президентът Радев отказа да назначи за председател на ВАС избраният от ВСС Георги Чолаков. Около имотните сделки на последния имаше съмнения, но неговата кандидатура бе подкрепена от мнозинството във ВСС, за което се смята, че е лоялно на главния прокурор Цацаров. След като ВСС потвърди избора си, президентът подписа указа за назначаването. През 1999 обаче ВСС, който тогава издигна за главен прокурор Бойко Рашков, се съобрази с волята на президента Петър Стоянов. Държавният глава отказа да назначи г-н Рашков и така ВСС избра вместо него Никола Филчев.

Сегашната процедура по избора на новия главен прокурор може да стартира най-рано в началото на юли. Президентът заяви желанието си отсега да започне консултации за поста и в понеделник се срещна с г-н Цацаров, според когото въпросните консултации "са подранили". Същевременно Сотир Цацаров подчерта, че президентът споделя неговото мнение, а не това на Корнелия Нинова, според която в правомощията на главния прокурор трябва да има изменения, които да влязат в сила още сега. 

Както посочих, президентът не разполага със законодателна инициатива. Критериите за избор и правомощията на главния прокурор са записани в нормативната уредба. Г-н Радев може да бъде обвинен в опит за заобикаляне на Конституцията, дори ако настоява за промяна на процедурата и правомощията след провеждането на избора на новия "първи обвинител".

Същевременно г-н Цацаров подчерта, че консултациите не трябва да бъдат опит за влияние на президента върху "първата част на процедурата, свързана с номинация и избор". Самата процедура обаче предполага да се потърси съгласието на държавния глава с предложения от ВСС кандидат. В противен случай легитимността на главния прокурор може да бъде оспорена, макар и да е встъпил в длъжност.

Имената на няколко кандидати за поста неофициално циркулират в публичното пространство: шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев, зам.-главният прокурор Иван Гешев, шефът на апелативният спецсъд Георги Ушев и др. Репутацията на г-н Георгиев обаче бе опетнена от "Апартаментгейт", а действията и изказванията на г-н Гешев по "знаковото дело" срещу кметицата на кв. "Младост" Десислава Иванчева поляризираха обществото.

Изборът на главен прокурор трябва да бъде поставен в контекста на огромните средства, които изпълнителната власт разпределя. Тази година е предпоследната от сегашния програмен период за еврофондовете. Предстои да бъдат избрани изпълнителите на някои от най-апетитните проекти. Ще бъдат получени значителни средства по програмите "Регионално развитие", "Околна среда" и др. Задават се и сочни поръчки за последния дял от магистрала "Струма", за отсечки от "Хемус", за южната дъга на околовръстното шосе на София и др. Става дума за милиарди.

Шансът на Радев

Пределно ясно е: едно е България да има принципен главен прокурор, съвсем друго е, ако това е безгръбначен фигурант, който си затваря очите, когато се раздават пари за предани кметове, пекат се партийни суджуци, градят се "наши" апартаменти, магистрали и "къщи за тъщи".

Процедурата по избора на нов главен прокурор може да се окаже Рубикон за президента Радев. Това е неговият шанс да докаже не с приказки, а с действия, че борбата срещу корупцията е негова кауза. В противен случай той завинаги ще се нареди сред крепежните елементи на една прогнила конструкция. 

***

Тук Ви припомняме кадри от посещението на Румен Радев в Германия през 2017 година: