Радвам се! Пази се! Стрелям!

Седемгодишно момиченце си играе недалеч от родителите си. Изведнъж пада. От носа му потича кръв. Родителите веднага го отвеждат в "Бърза помощ". "Там установили, че в мозъка му се е врязъл куршум. Детето починало. Подобни неща се случват в Либия всеки ден", разказва д-р Уалид Терзин за един от многото нещастни случаи в Либия през последните седмици.

Масово въоръжаване

Проблемът е, че почти всеки либиец притежава поне по едно или повече огнестрелни оръжия. Малко преди края си бившият режим раздава оръжие на всички граждани с надеждата, че ще го използват, за да защитават властта на Кадафи, а не за да се борят срещу нея. Този проблем може да бъде бързо разрешен, вярват мнозина либийци, тъй като Националният преходен съвет щял да изкупи цялото леко стрелково въоръжение или пък щял да започне да издава разрешителни за притежанието му. Оптимизмът е бил винаги част от революционното опиянение.

Какво обаче да се прави с по-тежкото оръжие - картечниците и гранатометите? И с техните притежатели - революционните отряди? По този въпрос в Либия и в либийските медии се води разгорещена дискусия. А това е учудващо за страна, в която обществените дебати са били табу в продължение на повече от 4 десетилетия.

Несигурност вместо контрол

Революционните отряди с нехомогенен състав - с представители на всички обществени прослойки, се стекоха от цяла Либи в столицата Триполи и успяха да свалят Муамар Кадафи. След това обаче не се саморазпуснаха, а фактически останаха като въоръжени милиции в Триполи и в други градове. Техният и на привържениците им аргумент е, че след падането на режима повечето редовни сили за сигурност са спряли да функционират, така че те - революционерите - трябва да се грижат за сигурността. Едва след задържането или убийството на Кадафи те щели да станат излишни и тогава трябвало да се създават нови сили за сигурност, в които отрядите да се влеят.

Според Ахмед Бани, говорителят на министъра на отбраната от Преходния национален съвет революционерите нямат друга възможност, ако искат да запазят оръжията си.

Неясна полза

Критиците пък са на мнение, че с тежкото си оръжие милициите предизвиквали само несигурност, опитвайки се например да контролират Триполи, макар и изобщо да не познават града и жителите му. А това предизвиквало неминуеми конфликти. Според тях вече нямало нужда от присъствието на тежковъоръжени групи по улиците. Те само плашели хората и правели ситуацията несигурна. 

Милициите да бъдат настанени в казарми извън градовете - това искане бе връчено на Преходния национален съвет от Бадредин Наджар и още стотина либийци по време на конференция в Триполи. Съмнително е само дали Съветът разполага с необходимия авторитет, за да наложи изтеглянето на милициите от градовете. Ахмед Бани, говорителят на министъра на отбраната, е убеден: "Ако Мустафа Абдул Джалил, председателят на Преходния национален съвет, призове милициите, то те ще се подчинят. Сигурен съм в това".

Бадредин Наджар и съмишлениците му свикаха демонстрация в Триполи. Намерението им е да подложат Преходния национален съвет на натиск, за да изпълни той искането им. Да се опразнят градовете в Либия от милициите явно би се равнявало на втора революция в страната.