Равниис .. по Турция!

Турският модел, въведен от премиера Ердоган, може да изглежда много примамлив, но нищо чудно да се окаже и коварна химера, казва политологът от вашингтонския Институт за близкоизточна политика Сунер Кагаптай, пред Уолстрийт Джърнъл.

Въпросите, които задава политологът, не са нови, но не са и решени: Напоследък много се говори, че т.нар. "турски модел", според който една ислямистка партия оглавява една предполагаемо демократична система, е най-вероятният изход в поставторитарния арабски свят. Възможно е. Само че опитът на Турция при управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) подсказва, че този път може да се окаже хлъзгав.

Ислямът - морален ориентир?

Партията на премиера Ердоган не възнамерява да създаде фундаменталистка държава в Турция, но нейната консервативна политика може да доведе тъкмо до това. От няколко години ПСР трансформира турското общество, превръщайки исляма в негов морален ориентир. Това не означава, че партията иска да превърне Турция в теокрация.

Но когато вярата бъде въздигната в ръководен принцип на политиката, фундаменталистите претендиращи за идеологическа непоквареност стават по-конкурентни в политическо отношение. Техните претенции за още по-строго прилагане на религиозните правила и ценности тласкат турското общество към радикализация.

Историята учи, че фундаменталистите винаги изпреварват консерваторите в състезанието за идеологическа непоквареност. Възприемането на религиозните ценности от ПСР не е най-големият проблем за турските секуларисти. По-голямата опасност сега е, че с изместването на исляма към центъра на турската политика, фундаменталистите ще получат картбланш да атакуват ПСР като недостатъчно мюсюлманска.

Тези развития са лоша новина за Америка и Европа. Потенциалната радикализация е повод за загриженост, още повече, че наскоро Анкара отмени визовия режим с редица мюсюлмански страни; това ще улесни взаимното оплождане между радикалните групировки в Турция.

Религиозният уклон трудно се контролира

Добиващите ново самочувствие турски радикали ще вземат на прицел и европейската политика на кабинета Ердоган - сякаш плановете за сближение на Турция с ЕС не срещат и без това достатъчно спънки. Предвид многото турски емигранти в Европа, радикализирането на турското население, включително и на кюрдския му сегмент, със сигурност ще намери отражение в Европа.

Религиозният уклон на ПСР, обезпокоителен сам по себе си, може много лесно да излезе извън контрол. Поуката за арабския свят от опита на ПСР, особено предвид възможното идване на власт на правителства на Мюсюлманското братство, е, че религиозното правоверие е идеологически конкурс за красота, в който победител е винаги грозникът.