Работа до припадък за малко пари

Това твърдят от организацията "Кампания за чисто облекло", тъй като в производствените цехове в Азия работниците се трудят по 16 часа на ден срещу мизерно заплащане.

Мъжки ризи за по шест евро или детски блузки за три евро - редом с млякото и хляба дискаунтърите Алди и Лидл редовно предлагат и подобни стоки. Малцина знаят обаче, че зад тези цени се крият нечовешки условия на труд и мизерно заплащане. Това твърди "Кампанията за число облекло" в последния си доклад.

По-малко от едно евро на ден

Без значение, дали в Бангладеш, Тайланд или Индия, в текстилните фабрики обикновено работят предимно жени на изключително дълъг работен ден и при много ниско заплащане. Работничките на практика нямат твърдо установено работно време, което означава, че са принудени да работят извънредно - нерядко по 16 часа на ден.

Откакто дискаунтъри като Лидл и Алди влязоха в първата десятка на изкупвачите на текстил в света, те все повече диктуват цените и сроковете на доставките - казва Доминик Клос от "Кампания за чисто облекло" и пояснява: "В Бангладеш е така, че в 11-те фабрики, които ние посетихме, работещите получават по-малко от едно евро на ден. Това е сума, която изобщо не е достатъчна за изхранването на едно семейство. Освен това работниците са принудени да работят извънредно и без заплащане. Не съществуват и профсъюзи, които да ги защитават."

Проверките за спазване на трудови и социални стандарти се правят от комерсиални одитори по веднъж на шест месеца и то след предварително уведомяване, което дава възможност на фабриките да се подготвят. Едва веднъж на всеки три години се прави неочакана проверка, а това е крайно недостатъчно - казват от "Кампания за чисто облекло".

Потребителите трябва да реагират

Те настояват и за по-широка информация на западноевропейските потребители - не само за наличието на вредни вещества и химикали в стоките, но и за социалните и трудови исловия, при които се произвеждат те. Доминик Клос казва:

"С оглед на икономическата криза разбирам, че хората обръщат голямо внимание на цената. Редно е обаче, те също да оказват натиск над фирмите, като проявяват интерес къде и при какви условия на труд са произведени предлаганите стоки. Ако работничките в Бангладеш, Индия или другаде получават достойно заплащане за труда си, това дори няма да увеличи цената на стоките. От шесте евро цена на дребно за една мъжка риза те и без друго получават едва няколко цента."