Путин и Ердоган заровиха томахавките. Нищо повече.
Не, категорично това не беше големият обрат. Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган разговаряха над три часа, но резултатът е всичко друго, само не и впечатляващо сближаване. На последвалата пресконференция двамата президенти обявиха края на политическия ледников период между двете страни и намеренията си да възстановят двустранните икономически отношения. От европейска гледна точка това не е нещо епохално, но без съмнение е положителен резултат. Защото нито ЕС, нито НАТО имат интерес от заредени с конфликтен потенциал отношения между тези две страни или от търговска война помежду им.
Разногласия за Сирия
Обявеното завръщане към нормалността обаче не може да прикрие големите различия в мненията на Москва и Анкара. Това си пролича най-ясно, когато двамата президенти обясниха, че нарочно са изключили темата Сирия от официалните разговори, за да могат да я обсъдят на спокойствие след пресконференцията. По този начин те си спестиха неудобните въпроси за техните виждания за бъдещето на Сирия и на сирийския диктатор Асад, когото Путин подкрепя, а Ердоган иска да види паднал от власт.
Да си припомним, че именно руската военна намеса в сирийския конфликт беше същинската причина за настъпилия разрив в отношенията между двете страни след свалянето на един руски боен самолет от турските ВВС през ноември 2015 година. И фактът, че именно по ключовата тема Сирия нямаше и намек за сближаване, свидетелства за това, че отношенията между двете страни и техните амбициозни ръководители са сложни и ще си останат сложни.
Разногласия между Москва и Анкара има и около конфликта в Нагорни Карабах, където Турция подкрепя своя близък родственик и партньор Азербайджан, а Русия е сключила военен съюз с историческия си съюзник Армения. Темата за Нагорни Карабах изобщо не беше спомената на пресконференцията.
Само намерения
Вместо това двамата президенти се посветиха на икономическите въпроси. Но и в тази област не видяхме нищо повече от поредица необвързващи декларации за намерения. Да, Русия ще отмени поетапно икономическите санкции срещу Турция, но не стана ясно кога точно турските селски стопани ще започнат отново да снабдяват руския пазар с плодове и зеленчуци. След време, както се изрази Путин, спреният (лично от него) поток от руски туристи към Турция щял да достигне нивото си от преди кризата - след време. Ердоган пък обяви, че газопроводът "Турски поток" щял да се строи, но не каза нищо повече - защото не искаше, или защото не можеше да каже нищо конкретно.
Видим напредък изглежда има само по драстично забавения проект за строителство на първата турска АЕЦ "Акую". Анкара потвърди готовността си да даде "възможно най-скоро" статут на стратегическа инвестиция за този милиарден проект и да осигури дългосрочни данъчни облекчения.
Накратко: руско-турското икономическо и политическо сътрудничество постепенно ще набира скорост. Но, поне засега, не може да става и дума за някакъв стратегически съюз между двете страни, който би могъл да бъде интерпретиран като предизвикателство за ЕС и Запада. Също така не може де става дума и за някакво ново мъжко приятелство между Путин и Ердоган, въпреки че турският президент назова своя домакин "скъпи приятелю". Путин отвърна дипломатично с "уважаеми г-н президент".