Протестът в Берлин: позорен ден

Коронавирусът е истинско предизвикателство за демокрацията, както с право подчерта Ангела Меркел на няколко пъти. Ограничават се права и свободи, всичко в ежедневието е обърнато с главата надолу. Човек може да критикува всичко това, може да критикува и отделни мерки на федералните или провинциалните власти в Германия. Може да поставя под въпрос целесъобразността на ограниченията или дори да се съмнява в съществуването на коронавируса. Може и да протестира в името на тези убеждения. Демокрацията позволява всичко това и е достатъчно силна, за да го изтърпи. Макар че кадрите на протестиращите хора в Берлин са истинско предизвикателство за същата тази демокрация. Не само защото на много от тези хора очевидно им е напълно безразлично, че с поведението си спомагат за разпространяването на вируса и застрашават други хора. А преди всичко защото демонстрантите показаха, че не се притесняват да маршируват рамо до рамо с десни екстремисти. Те допуснаха редом с тях да се развяват бойни знамена на Райха и не се дистанцираха от подобни прояви нито преди, нито по време на протеста. С което сами се дискредитираха.

Позорният "щурм към Берлин"

Който се съюзява с десни екстремисти, не може да изразява легитимни интереси. Или както го формулира федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер: „Моето разбиране приключва там, където демонстрантите допускат да бъдат впрегнати за каузата на подстрекатели и врагове на демокрацията".

Основните организатори на протеста впоследствие се дистанцираха от дясноекстремисткия поход и сцените на насилие пред Райхстага. Това дистанциране обаче е не само закъсняло, но и твърде вяло. Защо неонацистите не бяха обявени за нежелани участници още преди или поне по време на демонстрацията?

При това беше повече от ясно какво ще се случи. И никой не може да твърди, че не е знаел за присъствието на неонацисти. Още на първата демонстрация на така наречените „инакомислещи", провела се на 1 август, всички видяхме как десни екстремисти се смесиха с останалите протестиращи. А този път дори зовяха за „щурм към Берлин". В продължение на седмици те мобилизираха своите привърженици - т.нар. „граждани на Райха", бивши членове на Националдемократическата партия на Германия, идентитаристи, крайнодесни от „Алтернатива за Германия". Протестите срещу ограничителните мерки, наложени заради коронавируса, им предложиха удобна платформа за тяхната битка срещу „системата". Службите за сигурност отдавна предупреждават, че десните екстремисти в Германия се опитват да превземат чужди недоволства и да сеят своите екстремистки идеи.

Това е същият механизъм, който бе използван и по време на бежанската криза. И тогава обществото бе обзето от безпокойство и страхове, които се превърнаха в идеална почва за враговете на конституционния ред. Но има и някои съществени разлики. През 2015/16 към правителството и лично към Меркел се отправяха упреци, че не обяснявали достатъчно добре и обстойно своята политика, което в крайна сметка улеснило възхода на „Пегида" и „Алтернатива за Германия". Този път обаче изобщо няма място за подобна критика - Меркел редовно обяснява пред гражданите политиката за справяне с пандемията, конкретните мерки, както и причините за евентуални промени в курса.

Факт: голямото мнозинство подкрепя мерките

Да, вирусът промени из основи делника ни, а ограниченията засягат отделни групи хора по много суров начин. И едва ли има човек, който да не си мечтае за предишния начин на живот. Само че този вирус не е някаква измислица, а реалност - и остава опасен за всички, докато не се появят ваксини и ефективни медикаменти. Голямото мнозинство в Германия живее с тази реалност. А допитванията до общественото мнение показват, че това мнозинство одобрява мерките срещу коронавируса. Нещо повече: много от германците дори ги смятат за недостатъчни. А онези, които определят ограничителните мерки като прекалено строги, са едва 11%. Както се видя и на демонстрациите в Берлин, това, разбира се, не са малко хора. Но те със сигурност не са мнозинство.

*****

Вижте и това видео от архива ни, снимано през април: