1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Протестиращите: "Ще останем тук, докато Гешев не се махне"

9 юни 2021

"Време е обществото да поиска всичко, което криха от нас над 10 години: как Борисов окупира държавата и каква е ролята на хора като Пеевски и Гешев." Николета Атанасова беше при протестиращите пред Съдебната палата.

https://p.dw.com/p/3uePy
Този път палатковият лагер в центъра на София е пред Съдебната палата
Този път палатковият лагер в центъра на София е пред Съдебната палатаСнимка: Nikoleta Atanassova/DW

„Ние сме тук отново, защото нито махането на Борисов, нито санкциите по закона „Магнитски“ са достатъчни. Няма да е достатъчно и само Гешев да си отиде. Искаме оставката на ВСС и всички, които го сложиха на този пост. Ние сме тук, заради всички вас“, ми казва млад мъж, седнал под шатрата в палатковия лагер пред Съдебната палата.

"Обществото да си поиска всичко, които криха от него над 10 години"

Палатките са осем. Те са от най-малките и едва ли ще издържат силна буря. Но засега обедното слънце не предвещава нищо такова.

Пред стълбите на Съдебната палата няколко човека събират подписи в подкрепа на палатковия лагер и оставката на главния прокурор Иван Гешев. Има хора от София, Пловдив и от няколко родопски градчета и всички твърдят, че са репресирани от прокуратурата по различни поводи и няма накъде да отстъпват повече. Спира момче с колело, подписва се и ми казва: „Време е обществото да поиска всичко, което тези политици и тези прокурори му дължат – справедливост, присъди, ответност, информация за всичко, което криха от нас повече от 10 години – как Борисов окупира държавата, защо Гешев не направи нищо за КТБ, записите и шкафчетата с евро на Борисов, защо Пеевски беше „голям дарител“ досега, а днес е санкциониран по закона "Магнитски", кои са свързаните с него лица. Няма да получим отговори на тези въпроси, ако Гешев е главен прокурор."

Два паралелни свята

В същото време, покрай палатките минават десетки хора, които не знаят за какво е протестът. Спират, четат плакатите и подминават. На булеварда по-надолу мъже и жени пазаруват скъпи дрехи, хапват бърза закуска и сякаш има две паралелни вселени.

Млада жена от палатковия лагер ми казва, че ако гражданите не се интересуват от случващото се в България, каквито и политици да дойдат, няма да могат да променят „модела Борисов“. „Ние трябва да не спираме да питаме, да се интересуваме, да изискваме.“ Страхува се, че вероятно още тази вечер ще има провокатори, които ще ги атакуват, но протестиращите се надяват, че с новия министър на вътрешните работи „поне полицията няма да бие, както ни биха и обгазяваха на 2-ри септември през нощта, защото всички знаем, кой даде заповедите на полицията тогава." Мъж я допълва: „Те полицаите вече, макар и мълчаливо, са с нас.“

На стол под шатрата седи една от жените, които миналата седмица влязоха в прокуратурата и ги опровергава: „Не е точно така, голяма част от тях още се подчиняват на него, защото ги е страх. Нас миналата сряда ни хванаха под мишниците от двете страни и ни изведоха от Съдебната палата, веднага, след като протестът на „Правосъдие за всеки“ приключи. Това са старите прийоми и затова не им вярвам още. Но ние ще сме тук, докато Гешев се махне, нищо че сега го няма в София. Тук сме и го чакаме."

Един от плакатите на протеста
Един от плакатите на протестаСнимка: Nikoleta Atanassova/DW

Към нас се приближава Методи Лалов, общински съветник от групата на "Демократична България". Казва, че всичко, което се случва в държавата сега, е много важно. Лично той очаква след санкциите „Магнитски“, които легитимираха неща, които знаехме от години, „хората най-после да повярват, че посочените хора наистина са завзели държавата, и то с покровителството на предишното правителство.“

"Не сме научили грешките от миналото лято"

Докато си говорим, двама души започват да крещят и да се карат. Манол Глишев сочи с пръст човек сред протестиращите и твърди: "Този ме напръска преди време с лютив спрей". Другият му отговаря с обиди. Полицаите, които пазят палатковия лагер, бързо се струпват около крещящите, налитащи на бой мъже. Успяват да ги разтърват, но напрежението остава. Хората, които минават наоколо, са учудени как може протестиращите да се карат по такъв начин помежду си. Питам същото една от жените, с която вече бях говорила, и тя ми отговаря: "Мислех си, че вече сме се научили от грешките, които допуснахме на протестите миналото лято. Но явно не сме. Не е редно да се случват такива неща. Това уронва авторитета на протестиращите."

Тръгвам си, а над София започват да се събират облаци. Както и все повече хора около новия палатков лагер. Ще вали.