Помощ за бездомни източноевропейци
7 юни 2015По правило само неуспели хора търсят съвет от Андреас Стасиевич. 56-годишният социолог ръководи проекта "Плата" в хамбургския Център за бездомни граждани на ЕС. "Плата" е полска дума и идва от немския израз "под открито небе". Пред кабинета на Стасиевич са се наредили десетина бездомници. "Понякога се събират и 70 човека", казва произхождащият от Вроцлав социолог.
Лицата на повечето чакащи се белязани от алкохола. В кабинета мирише особено, а по стените на стълбището се виждат засъхнали пръски кръв - свидетелство, че на това място е имало и ръкопашни схватки. Въпреки това в бюрото на организацията цари ведра атмосфера.
Обратно към родината
Социалната служба и градската управа подкрепят начинанието. Стасичевич и четиримата му сътрудници се опитват да помогнат на нуждаещите се да открият някаква перспектива - не непременно в Хамбург. "Ние търсим алтернативи в родните страни на тези хора", казва Андреас Стасиевич.
Полската фондация "Барка" е партньор на "Плата". Тази организация помага на изпаднали в беда поляци в цяла Европа и е изградила за тях реинтеграционни центрове в близост до Познан. "Хората, които тук бяха на улицата, получават в родината си нужната им помощ", казва Стасиевич. Социологът говори от собствен опит. Преди време той е издействал терапия за един алкохолик, но лечението се провалило поради езиковата бариера. В Полша мъжът бил лекуван подобаващо и се завърнал обратно "сух" в Германия след две години.
Стасиевич посещава реинтеграционните центрове на "Барка". "Самият аз бях изненадан, че съществуват подобни институции", казва той. Един бивш бездомник, негов стар познайник, сега строи собствена къща в източна Полша. Други негови бивши "клиенти" са настанени в център, стопанисван от собственици на приют за бездомни кучета. "Всичко функционира прекрасно. Старите пияници се справят по-добре от обучените гледачи в приюта. Всеки има отделна стая, но всички се хранят в обща трапезария. Мечтая си да видя подобни центрове в Румъния или България", споделя Стасиевич.
Много равнодушие, малко гражданско общество
Али Алиев е от Варна. 57-годишният мъж е болен, ходи с патерици и няма покрив над главата си. По-рано работел по строителни обекти и в една пекарна в Германия. "Ако продължи да живее на улицата в Хамбург, ще умре", казва Стасиевич. Хамбургският център за бездомници е издействал за Алиев място в старчески дом в България. Само че той не иска да постъпва там, защото се страхува от познати в България, които му имали зъб. Това разказва български студент, който работи в центъра като преводач. "Тогава ние не можем да направим нищо", признава Стасиевич.
Аксел Мангат, който ръководи хамбургската гарова мисия (доброволческа служба към църквата), казва, че някои от проблемите на нуждаещите се могат да бъдат решени само в родните им страни. От 2002 година насам все повече източноевропейци се обръщат за помощ към мисията. Мангат е убеден, че социалните проблеми на европейския вътрешен пазар могат да бъдат решени само с общи усилия на засегнатите държави. По думите му, Румъния и България трябва да последват опита на Полша в това отношение. Андреас Стасиевич вече е бил в Румъния и България, но не е постигнал никакъв успех. "Там просто не се усеща гражданското общество. Усеща се много равнодушие и малко любов към ближния", допълва той.
700 хил. неудачници
Организацията "Плата" се опитва да помогне на румънци в нужда, като ги връща обратно в семействата им. По собствени изчисления на Стасиевич, около седем милиона източноевропейци се потърсили по-добър живот в ЕС. Научни изследвания показват, че около десет процента от тях се провалят. Също и в Хамбург. Само през миналата година организацията "Плата" е помогнала на 938 души да се завърнат в родните си страни. 200 от тях са поляци. Стасиевич обаче обръща внимание и на факта, че през 2014 година в Хамбург са починали десет бездомници.