Приспивна песничка за БАН

Анализ на Георги Папакочев.

Едва ли „ябълката на раздора” между правителството и БАН се корени само в смехотворните 33 милиона евро, които българската държава възнамерява да отпусне като субсидия за развитие на науката. Повод за тежките словесни престрелки не са и 500-те хабилитирани учени над 65 години, които със сигурност ще бъдат изпратени в пенсионна забрава, макар да е напълно ясно, че добрият лекар или учен не остарява професионално. Просто максимата „Каквото и да ви говорят, винаги става дума за пари” е напълно валидна и за този пореден български „махленски” спор.

Според Закона за БАН от 1991 г. „недвижимите имоти на академията се отчуждават само с решение на Народното събрание”, а министърът на финансите „осъществява контрол по начина и по реда на стопанисване и разпореждане върху предоставеното от държавата в собственост на БАН имущество”.

Приемственост в управлението?

А Българската академия на науките е като „неприлично” богата организация в очите на днешния агресивен инвеститор. Нейното имущество е трупано през 140-годишната й история не само в резултат на щедростта на петимната за наука българска държава, но и благодарение на богатите дарения на плеяда родолюбиви българи.

В резултат на всичко това академията притежава безценни терени и немалко сгради, не само в пъпа на София, но и край най-апетитните за бизнес строежи райони на столицата по протежение на „Цариградско шосе” между неговия 4-ти и 8-ми километър. Това е зоната, в която през последните 10 години се наливат гигантски инвестиции за строителство на всевъзможни административни и бизнес сгради, молове и хипермаркети. Това е мястото, където след кризата предстои да започне строежът на новата сграда на Министерския съвет, която ще бъде обградена с три хотела, банки, офиси, дори и театър! Процедурата, стартирана от братята Сергей и арх. Георгий Станишеви, прерасна в концепцията на новия финансов министър Дянков за „децентрализация” на министерствата далеч от центъра, дори в провинцията.

Професорска разсеяност

Така шансовете БАН да съхрани собствеността си стават нищожни. През лятото в интервю акад. Никола Съботинов, председател на академията, допусна възможността да бъдат продадени ненужни имоти, като със спечелените средства щели да се оборудват научни институти на съвременно равнище. Това са илюзии на хора, за чиято научна мисловна нагласа са напълно непонятни целите, методите и вълчият апетит на бизнеса. Както вероятно и здравите връзки на този „бизнес” с управляващи, депутати, общинари, юристи и всички онези, които съставляват събирателното понятие „високите етажи на властта” от една страна и от друга - с фигурите от сенчестата „делова” страна, известна като „мафия”.

Поради това претенциите за наука, ефективност, усъвършенстване и тям подобни най-вероятно са част от приспивната песничка на инвеститорите за академичната общност. А когато тази общност се събуди, най вероятно нейните членове ще се окажат на улицата. Или в чужбина, където всъщност те отдавна мечтаят да работят и творят наука.