Примирието между Израел и Хамас - затишие пред буря?

Тишата на "примирието" може да бъде разбрана едва когато знаеш как звучи шумът на оръжията. И досега тръпна, когато се сетя за вечерта преди две седмици, в която сирените в Тел Авив завиха за първи път. Децата тъкмо бяха заспали, взехме ги на ръце и се затичахме към убежището един етаж по-долу. Още вярвахме, че ще могат да продължат да спят.

След това дойде първият трясък, когато ракета на израелската отбранителна система засече ракета от Газа. Последва още един, още един и още един. Ужасени децата се сгушиха в нас. Едва бяхме напуснали убежището, когато сирените завиха отново. Всичко се потвори четири пъти, докато накрая положението се успокои. В три час през нощта ме събуди поредната детонация, креватът ни като че ли се тресеше. Този път сирените бяха пуснати непосредствено след тътена.

Да си поемеш дъх

Не мога дори да си представя колко оглушителни са били следващите дни и нощи за семействата в Газа. Какъв ли страх са изпитвали децата там от шума на безбройните бомбени взривове, колко ли силно трябва да се е тресла земята при рухването на цели небостъргачи в съседство?

На този фон твърдението, че установеното примирие между Израел и Хамас е добра новина, звучи банално. Разбира се, че е добра новина - за всички цивилни граждани, особено за децата от двете страни. Най-накрая спокойствие. Най-накрая можеш да си поемеш дъх и да спиш спокойно. Но това може да се окаже просто затишие пред нова буря.

Тъй като причините, довели до предишното военно противопоставяне, са все така валидни. Това се отнася най-вече за Йерусалим: предстоящото принудителноте премахване на палестински домове в полза на израелските заселници в квартала Шейх Джара или пък сблъсъците между палестинци и изралеските сили за сигурност на Храмовия хълм са само част от примерите.

Буреносните облаци се сгъстиха

Но това не е всичко: противопоставянето този път не бе само между Газа и Израел - и в рамките на държавата Израел се стигна до сблъсъци и насилие между евреи и араби. Дали те ще секнат сега, когато има подписано примирие? Или вече това напрежение, което винаги е съществувало подсъзнателно между двете страни, излезе наяве и няма как бързо да изчезне?

До момента градове като Ако (също Акра - б.р.) представляваха положителен пример за това как мирното съвместно съществуване между израелци и палестинци може да изглежда. Мои приятели израелци, които още от младежка възраст участват активно в движението за мир, нарекоха по тези причини дъщеря си Ако. Като знак в какъв свят биха искали да расте дъщеря им. Но сега и в този град се стигна до безредици - опожарен например бе един ресторант, чийто управител от години се застъпва за мирния съвместен живот.

Враждуващите страни трябва най-накрая отново да започнат да разговарят - колкото и елементарно да звучи тази препоръка. Пълноценни преговори за мир между Израел и палестинското ръководство не е имало от 2008-а година насам! Много анализатори смятат, че решението за съществуването на две държави е невъзможно, тъй като вече са обособени твърде много еврейски селища в окупирания от Израел Западен бряг.

Надеждата за мир се превръща в обект на присмех

Затова и въпреки облекчението от установеното примирие тези дни съм тъжна и угрижена. Какви са изгледите, щом дори един от водещите командири на израелската армия каза, че ако следващите пет години останат спокойни, той би оценил това като успех? Колко често ще трябва да изживяват травми децата и от двете страни?

Надеждата за мир, както изглежда, ще се превърне само в обект на присмех. Най-доброто, което могат да получат децата в Близкия изток за момента, е примирието. Можем само да се надяваме, че то ще се задържи - поне за седмица.