Престъпникът е от чужд произход ...

Заподозреният е "германски гражданин БЕЗ миграционни корени". Това написа в Туитър местната германска полиция, след като мъж се вряза с автомобила си в множеството хора в центъра на Хайделберг. Така тя реагира на слуховете за произхода на извършителя, които се разпространяваха в социалните медии.

В германските медии през последните години се води усилена дискусия за това дали е редно да бъде назован произходът на един извършител на престъпление или не. "Нима можем правилно да схванем информацията за някое нападение на вестникарска будка, само ако знаем, че нападателят е бил сърбин, турчин или германец?”, пита директорът на Института за публицистика в Майнц Николаус Якоб. Всъщност в Германия не е обичайно да се споменава националността на онези, които са извършили престъпления. Междувременно обаче тази информация играе все по-голяма роля в криминалните хроники.

Всичко се промени след Новогодишната нощ в Кьолн

Ключово събитие в това отношение стана "Кьолнската новогодишна нощ", когато на 31 декември 2015 година бяха извършени масови издевателства над жени. Свидетели описваха извършителите като "хора с арабски и северноафрикански външен вид". След това заваляха критики срещу медиите. Твърдеше се, че те преднамерено са премълчали националността на извършителите. Вярно е, че в началото повечето германски медии не информираха за националността на извършителите, защото спазваха валидните норми за недопускане на омраза на етнически и расов принцип.

Общественият натиск след Новогодишната нощ обаче оказа влияние върху поднасянето на информациите. Според наскоро публикувана студия на университета в Мюнхен, след инцидентите в Кьолн вестниците са започнали много по-често да назовават националността на извършителите на престъпления. В същото време криминалните статистики не отбелязват увеличаване на броя на деянията, извършени от чужденци. Наскоро и германският съвет по печата промени правилата за поднасяне на информации за престъпления. "Общественият интерес е достатъчен, за да бъде оправдано публикуването на принадлежността към етническо, религиозно или друго малцинство", се казва в новия текст на Кодекса за работата на печатните медии.

В миналото това не беше така. Трябваше да има конкретна връзка между двете неща - медиите можеха да оповестяват националността на извършителите, когато ставаше дума за италианската мафия например. Повечето германски медии спазват правилата на Съвета по печата – това е саморегулиращ орган за функционирането на медиите, който беше създаден след края на националсоциализма. В тези правила се казва, че акцентирането върху произхода на престъпниците може да разпали предразсъдъци спрямо малцинствата. В Германия подходът към темата за националността е много предпазлив. Това е свързано с историческото наследство на националсоциализма. В останалите утвърдени журналистически култури - в САЩ и Великобритания - нещата изглеждат другояче. Там подхождат много по-твърдо към определени теми, свързани с известни личности или престъпници например.

Каква е практиката в Германия?

Частният телевизионен канал n-tv решава дали да спомене националността на извършителите в съответствие с принципите на журналистическата етика и в зависимост от конкретния случай.

"Искаме да представим на нашите зрители обхватна картина за събитието, но не и да ги поучаваме", казва главната редакторка Соня Шветйе в разговор с ДВ. Втора германска телевизия ЦДФ оповестява националността, само когато това е необходимо, за да се разбере самото деяние. „Зексише цайтунг” пък следва съвсем друга линия от средата на миналата година – вестникът вече назовава и произхода на извършителите. Така той  реши да отговори на разпространените в обществото обвинения, че произходът на престъпниците се премълчавал „по нареждания, свързани с отразяването на бежанската криза”.

Социологът Луц Хаген смята, че представителната информация за произхода на престъпниците ще даде на хората възможност сами да преценят дали извършителите на престъпни деяния са предимно чужденци, както твърдят някои популисти, или не. Но и подобен подход може да има негативни последици "В зависимост от съществуващите нагласи и опита на някои журналисти, могат да бъдат публикувани малко или повече стереотипни и отчасти дискриминиращи мнения", казва Георг Рерман в разговор с ДВ. От над 20 години той изследва темата за отразяването на миграционните процеси в медиите. Въпросните дискриминиращи изявления привличат най-силно онези читателите, които имат авторитарни, ислямофобски и расистки нагласи.