Презареждане на нацизма?

Въпреки странните обяснения на още по-странния новопоявил се интернет портал за проучване на общественото мнение, поръчал въпросните билбордове, символиката е безспорна. Образът на фюрера се появи за достатъчно, макар и кратко време, на едноименните булеварди „България” в двете български столици – сегашната и историческата при това в непосредствена близост до посолството на Израел в София.

Неслучайно огромните изображения бяха окачени в следобедните часове на слънчевия пролетен ден, когато улиците са препълнени от хора и показната акция по тяхното премахване, придружена с дежурните медийни вайкания, единствено умножиха ефекта от замисления ход.

Символите на насилието и расизма „разцъфнаха”

В огромен формат и то ден преди отбелязвания в цял свят Международен ден на ромите, както и в хода на започналата вече кампания за Европейските избори.

В светкавичната анкета на споменатия вече странен интернет портал на констатацията „Плакати на диктатори, сред които на Хитлер и Сталин, разбуниха духовете днес”, 28 на сто от реагиралите смятат, че те трябвало да се свалят веднага, близо 70 на сто отговарят с „да не се правим по-католици от папата” и 4 на сто декларират, че нямали „отношение към темата”.

Всъщност най-опасната категория от споменатите анкетирани е последната, в която са хората „без отношение”. Те или никога не са чували, или не искат да си спомнят, че 65 години след като България спаси своите евреи от Холокоста, през миналия месец Върховния касационен съд потвърди присъдите пробация и парична глоба на двама „щурмоваци”, забележете, от Карлово, които сложили герба и националния флаг като фон на свастиката и орела на своята страница в интернет. Същите тези „безразлични” хора всеки ден преминават покрай десетките вехтошари в центъра на София, които въртят

търговия с копия на нацистки реликви

от Втората световна война или книжарските сергии с всякакъв вид мемоарна нацистка литература, вероятно с мисълта, че всичко това е напълно в реда на нещата. Въпросните забързани и невиждащи хорица не се впечатляват и от застрашително увеличаващите се „графити” с пречупени кръстове, знаци на СС и какво ли още не по стени на жилищни и обществени сгради, паметници, в колите на градския транспорт, градинките и публично посещаваните места.

Какво чак толкова е станало, биха се запитали мнозина млади хора днес? Това е минало, история и никога няма да се повтори…

А защо други млади хора сега мислят точно обратното и дават ясно да се разбере накъде мечтаят да тръгнат, биха контрирали реалистите?

Въпроси без отговор, засега. Или с отговор, който вече малцина искат да чуят.

Автор: Георги Папакочев/Редактор: Александър Андреев