Предизборните програми като аксесоар

Политологът от Центъра за либерални изследвания Даниел Смилов твърди, че поне от 13 години насам предизборните програми, приоритети и акценти на българските партии са просто аксесоар, а не сериозен документ, над който се работи постоянно. Той изтъква, че причината за опростяването и олекването на предизборните послания в България е свързана с появата на консенсусни приоритети за българското общество - като например членството в Европейския съюз и НАТО, които са направили програмните намерения на основните партии не особено различими помежду им. Затова те са принудени да полагат усилия преди всичко върху медийната сцена.

Няма особена конкретност в намеренията на партиите за осъществяване на промяна в съдебната система и опазването на вътрешния ред, смята програмният директор в институт „Отворено общество“ Иванка Иванова. Според нея доста свободно се използват твърденията за корупция в правосъдието. „Повсеместно оплакванията са за даване на подкупи, но често пъти с това се обясняват и случаите, в които правоохранителната система не си е свършила работата поради лоша организация или немарливост“, изтъква Иванова.

Имитация на политическа воля

Липсата на разгърната политическа програма, която да послужи като пътна карта за евентуална управленска програма на водещите български партии е една от съществените им отлики от политическата практика в Западна Европа и особено в Германия, смята Даниел Смилов. „Програмите на германските партии са детайлно разработени, а коалиционните управления помежду им се базират върху подробни междупартийни споразумения. В партийните програми в България липсва достатъчно съдържателност, а споразуменията при съвместно управление са съвсем опростени, ако изобщо ги има“, изтъква политологът.

За пример той привежда програмата на партията на Бареков, състояща се от 20 изречения, някои от които будят сериозно недоумение - като например предлаганата „военно-образователна“ повинност. А кабинетът „Орешарски“ управлява без каквото и да е конкретно коалиционно споразумение. Като сравнява посланията на българските партии за предстоящите предсрочни избори Смилов до извода, че най-настроени за промени са партиите от Реформаторския блок. Особена настойчивост те проявяват по отношение на реформите в правосъдието, където искат ограничаването на огромната и почти безотчетна власт на главния прокурор, промяна в начина на избора му и гаранции срещу манипулираното разпределение на делата сред съдийските състави.

Къде е политическата памет на избирателя?

Даниел Смилов подчертава, че е много важно българските избиратели да знаят целите, които си поставят основните политически партии, но и конкретните им предложения за това как те да бъдат постигнати. Важно е, според него, и това, избирателите да си припомнят как тези партии са подхождали към решаването на проблемите, когато са били на власт. Необходимо е избирателите също да познават качествата на тези политици, техните експертни познания и практически опит.

Иванка Иванова е на мнение, че реформите в България все пак се провеждат, но са много мудни и ограничени. За пример тя дава реформите в правосъдието, където през последните години е отбелязан някакъв напредък. Решителният поврат в тази силно критикувана сфера обаче не се случва заради тромавия характер на системата, която има шансове за обновление едва на всеки седем години.