"Пражката пролет събуди още по-силен порив за свобода"

На 5 януари 1968 година Александър Дубчек е избран за Първи секретар на чехословашката комунистическа партия.  С този избор в тоталитарната държава започва драматичен освободителен процес. Въпреки че в крайна сметка войските на Варшавския договор прегазват Пражката пролет, освободителното движение събуди надеждите на много чехи и словаци за по-добро бъдеще две десетилетия след принудителното въвеждане на комунизма. „Хората наистина почувстваха, че с избора на Дубчек, в страната повя свеж вятър“, казва Марта Кубисова. През 1968 година като член на групата „Златни деца“  тя е една от големите поп-звезди и се превръща в символ на Пражката пролет. „Беше незабравимо и прекрасно време. Хората можеха да дишат свободно и имаха усещането, че след 20 години най-сетне се случва нещо свежо и хубаво“, споделя тя.

Социализъм с човешко лице

Издигането на Александър Дубчек не е единственото събитие, което откри пътя за Пражката пролет, казва историкът Петер Блажек. Всичко започва още през 1956 година, когато съветският лидер Никита Хрушчов осъжда култа към личността на предшественика си Сталин. В началото на 1960-те години идва освобождаването на много политически затворници в Чехословакия. През 1967 година се провежда среща на писателите, на която се надига съпротива и е издигнат призив за икономическа реформа. Александър Дубчек, който е прекарал част от детството си в Съветския съюз, измества от ръководния пост хардлайнера Антонин Новотни и контрастът между двамата е почувстван веднага. „Дубчек имаше много по-открит подход  и беше известен сред обществеността като усмихнатия политик“, казва Петер Блажек. Александър Дубчек извършва едва ли не революция, като дава едно забележително име на реформаторските си планове - той заговаря за „социализъм с човешко лице“.

Както много чехословашки граждани, и певицата Марта Кубисова е убеден привърженик на Дубчек. Тя обаче се отнася скептично към неговите големи планове. „Социализъм с човешко лице звучеше прекрасно. Но по това време аз вече бях насъбрала опит с комунистите. Затова не се и замислях много какво точно може да означава това“, казва тя. Историкът Ян Адамец заявява, че мотото „Социализъм с човешко лице“ наистина е „добър пример за политически маркетинг“. Мотото е формулирано така, че предлага различни интерпретации: от една комунистическа диктатура с известен „човешки“ оттенък до една либерална демокрация със социални елементи.

Край на цензурата

Ян Адамец казва, че историците все още спорят по въпроса дали Дубчек действително е ръководил Пражката пролет или просто е бил въвлечен в събитията. Целите на Дубчек и другите политици от реформаторското крило на комунистическата партия, казва Адамец,  не са били много амбициозни. „Те искаха едно ново и напредничаво управление, но аз не бих казал, че са мечтали за това, което се случи през 1968 година. Колкото повече се застъпват за реформи, толкова повече се превръщат в зрители на онова, което се случва“, казва Ян Адамец. Дубчек извършва най-радикалната промяна, като отменя един от стълбовете на комунистическия режим - цензурата. Тази стъпка от април 1968 по-късно ще изиграе решаваща роля за падането му от власт. „Когато дадеш на хората в едно цензурирано общество свобода на мненията, рискуваш и сам да бъеш критикуван. И Дубчек беше критикуван за това, че е крайно радикален и за това, че не е достатъчно радикален “, казва Ян Адамец. 

Правителството в Прага никога не е смятало да се откаже от ръководната роля на комунистическата партия. Ръководствата в Съветския съюз и в другите държави от съветския блок наблюдават как месец след месец исканията за промяна сред чехословашките граждани стават все по-настойчиви. На 21 август 1968 година войските на Варшавския договор, под командването на Съветския съюз, навлизат в Чехословакия и потушават Пражката пролет. Така започва и съветската окупация, която продъжава две десетилетия.

Съветски танкове в страната

Историкът Петер Блажек смята, че Дубчек се е провалил, защото не е успял да удовлетвори нито консерваторите, нито реформаторите в страната и не е предвидил реакцията на останалите държави от съветския блок. „Той беше особен човек, който се харесваше на хората и и успя да спечели мнозина на своя страна. Лично аз обаче не смятам, че Дубчек е един от големите чехословашки политици на 21 век.

По време на съветската инвазия Марта Кубисова поддържа Дубчек, чието време тогава е вече почти изтекло. Тя успява да запише баладата "A Prayer for Marta" ("Молитва за Марта"). Тази песен, в която се призовава за мир и за край на омразата, става символ на Пражката пролет. Малко след първото й излъчване песента е забранена, забранени са занапред й концертите на певицата - цели 20 години, до 1989.

Пражката пролет трае малко над седем месеца и приключва с много разбити надежди и вълна от чехословашки граждани, които напускат страната. „Но краткият повей на свободата беше достатъчен, за да се съхрани надеждата, че един ден комунизмът ще рухне", спомня си Марта Кубисова. „Пражката пролет си струваше, защото ни направи по-силни. Тя ни даде шанс да вдишаме чист въздух и събуди още по-силен порив за свобода. Той ни съпровождаше през следващите две десетилетия“.