Правораздаване по български: низ от злощастни ''случайности''

Като че ли някаква прокоба тегне над българското правораздаване. Хората се стараят, дават всичко от себе си, но каквото и да правят, накрая се намесват някакви злощастни случайности и провалят всичките им усилия. И дават хляб на зли езици и злонамерени медии за всякакви спекулации. Както казва главният прокурор, политици, теоретици и журналисти, които ги обслужват, се упражняват на гърба на съдебната власт и на прокуратурата. А във вечно недоволния Брюксел само това и чакат, за да си пишат негативните доклади. Миналата седмица съдбата нанесе поредните два тежки удара.

Два тефтера и една спукана гума

Първо взеха че изчезнаха двата тефтера на бившия председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси - основното веществено доказателство по делата срещу него. Но проблемът не е само в тези дела.

Не стига, че въпросната комисия на практика не успя да установи никакъв конфликт на интереси (освен при някои съвсем „дребни риби”), ами председателят ѝ, случайно, както твърди самият той, имал глупостта да си пише разни работи, от които излиза, че някой му е поръчвал кой трябва "да се оправи", кой "да се удари", кога "да се изчака" и кога "да се бърза". На всичко отгоре си записвал и инициалите на поръчителите. Те пък случайно съвпадат с имената на известни политици.

Когато миналата година по сигнал намери тефтерите, прокуратурата побърза да зарадва обществеността с разкритието си и на специална пресконференция прожектира страниците, където се виждаха въпросните инициали. По това време пък въпросните политици по случайност вече бяха паднали от власт.

Както се оказа доста по-късно, прокурорите случайно са пропуснали да покажат и онези страници от тефтерите, в които се вижда единственият поръчител, чието име е изписано не само с инициали - „Д.П., Д. Пеевски, Делян Пеевски”. За когото пък злите езици твърдят, че все си е на власт - и преди, и след прожекцията, а може би и сега.

На всичко отгоре излиза, че от тогава досега никой освен прокурори, следователи и едно вещо лице не е виждал самите тефтери, а само ксерокопия. Не щеш ли, тъкмо най-после и оригиналите да бъдат подложени на експертиза и да стигнат до съда, и някой взе че ги открадна в края на верига нелепи случайности. Вещото лице ги взел да работи по тях вкъщи, но преди да си свърши работата се наложило да ги върне. Тръгнал с колата си, но объркал пътя. Тъкмо да стигне, и спукал гума. Слязъл да я огледа, а като се върнал, чантата му с тефтерите вече я нямало.

За да могат сега злите езици да твърдят, че изчезването не е случайно, защото облагодетелства обвиняемия председател и хората с инициалите. Да питат защо никой не се интересува от тях и не разследва данните за злоупотреба с власт и търговия с влияние. И да повтарят, че в България така и няма нито една присъда за корупция по върховете на властта.

Случайности със случайното разпределение

Втория си удар съдбата нанесе със серия случайности покрай случайното разпределение на делото по несъстоятелността на КТБ. За лош късмет става дума точно за дело, което всички следят много внимателно, защото от решенията на съдията по него ще зависят много неща и най-вече много пари. Затова и десетина вечно съмняващи се журналисти поискаха да присъстват при случайното разпределение на делото. Но не успяха, понеже писмото им пристигнало в почивен ден и по някаква случайност съответната началничка не разбрала за него.

И ето че, не щеш ли, измежду 20 съдии системата за случайно разпределение на делата взе че се спря на командирован съдия. А злите езици и злонамерените медии по принцип гледат с голямо подозрение на командированите съдии, допускайки, че за да запазят поста си и кариерата си, те са склонни да се подчиняват на волята на началника си. Практиката освен това показвала, че случайността често разпределя най-„чувствителните” дела тъкмо на такива съдии.

Не стига това, ами (пак лош късмет) протоколът за случайния избор на командирования съдия не стигна до сайта на ВСС, което би трябвало да става автоматично. Причината, казват от съда, е „технически проблем с интернет връзката”. Което пак е голяма случайност, понеже делата с предишните и със следващите номера са стигнали. Явно интернетът е спрял само и точно за това дело.

После "с оглед избягване на съмнения”, избраният съдия си направи отвод и по същия, случаен принцип делото бе разпределено на друг. За зла участ обаче това доведе до още по-големи недоразумения, разминавания и несъответствия, които могат да се обяснят единствено с някаква неблагоприятна случайност.

Това даде основание на злите езици да раздухват съмнения, че изборът е манипулиран. И да припомнят други „съмнителни” случаи. Като например този, при който преди няколко месеца в същия съд четирите дела между воюващите помежду си Цветан Василев и Делян Пеевски за няколко дни случайно се паднаха на един и същ съдия.

Прокобата

А такива случайности - колкото щеш. На днешната председателка на въпросния съд, например, навремето се падна да гледа едно от делата срещу шефа на „Софийски имоти”. Тя го бави месеци и накрая го прекрати, а после се оказа, че по някаква случайност преди години лично е сключила две сделки със същото лице, благодарение на които семейството ѝ се сдобило с два имота на цени под данъчната им оценка. След като пък бе избрана от ВСС за председател на съда, се разбра, че по случайност е близка семейна приятелка на тогавашния министър на вътрешните работи.

Впрочем, подобни случайности се наблюдават често при назначенията по върховете на съдебната власт. Един друг тефтер се оказа пълен с телефонни номера на магистрати, а собственикът му (известен като Красьо Черния) случайно си беше говорил с тях точно тогава, когато те е трябвало да избират или са се надявали да бъдат избрани за някой ръководен пост.

Един бивш член на ВСС, после командирован като съдия във Върховния административен съд, пък беше сниман докато случайно вечеряше с обвиняемия по две дела Марио Николов. След като преди това като случаен докладчик по дело на фирмата на брата на Николов бе отсъдил в нейна полза обезщетение от над половин милион лева.

Самият Николов е още по-красноречив пример - заради дълга поредица случайности делата му по обвинения за далавера с еврофондове се точат с години, докато германските му ортаци отдавна излежаха присъдите си.

Случайността се намесва дори и когато делата вече са приключили, а присъдите са влезли в сила. Като при „братя Галеви”, които точно тогава МВР случайно пропусна да пази и те изчезнаха безследно.

Въобще, тъмна прокоба тегне над правораздаването и то очевидно не може да се справи самó с нея. Затова е крайно време някаква външна сила да се намеси, за да я разсее.