Правозащитници или агенти на Кремъл?

68-годишният Генадий Топрак живее под наем в тристайно жилище в центъра на Рига. Къщата е била национализирана по съветско време, а през 1990-те години върната на наследниците на първоначалните собственици. "Сега обаче те искат да ме изхвърлят, за да продадат жилището. Месечно плащам между 100 евро и 120 евро наем. С повече не разполагам", оплаква се той. Всъщност наемът е 800 евро на месец и дълговете на Генадий Топрак вече са достигнали 38 000 евро.

Сега съществува реалната опасност той да бъде принудително изхвърлен от жилището. Пенсионерът разчита на съдействието на латвийския Комитет за човешки права. Той е създаден през 1992 година и е една от над 40-те неправителствени организации в балтийските републики, които се финансират от Русия. Между 2012 и 2014 година Комитетът е получил над 200 000 евро от руския "Фонд за закрила и подкрепа на руснаците в чужбина". Този фонд е създаден през 2012 година от външното министерство на Руската федерация. По данни на центъра за разследваща журналистика "RE:Baltica", през последните три години Русия е финансирала неправителствени организации в балтийските страни с най-малко 1,5 милиона евро.

Рускоговорящите търсят помощ

Латвийският комитет за човешки права се помещава в малък офис в центъра на Рига. Много хора се обръщат за помощ към сътрудниците на неправителствената организация. Сред тях има граждани, които получават руски пенсии, но и наематели на реституирани след падането на комунизма жилища. "Повечето от тях са рускоговорящи граждани", казва съпредседателката на организацията Наталия Жолкина. В офиса на комитета работят четирима юристи и много преводачи, които подготвят индивидуалните жалби до Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

В Естония пък за проблемите на рускоговорящото малцинство се грижи "Информационният център" в Талин. И тази неправителствена организация е фининсирана от Русия. Понастоящем организацията се занимава с новите правила за таксиметровите шофьори, които в бъдеще трябва да владеят естонски език, за да получат лиценз. "Ще стане трудно за таксиметровите шофьори, защото над 95 процента от населението в третия по големина естонски град Нарва са рускоговорящи", казва директорът на центъра Алексей Семьонов.

Основна тема на конференциите и публикациите на неправителствените организации от този тип е дискриминирането на рускоговорящите граждани. В Естония и Латвия съществува официален статут на "ничии" граждани. След обявяването на независимостта на двете балтийски републики, хората от другите съветски републики и техните наследници, установили се на територията на Естония и Латвия след 1940 година, получиха именно такъв статут. Тези хора нито имат право да гласуват, нито пък да заемат държавни постове. Рускоговорящите неправителствени организации определят това като нарушаване на човешките права. "Изборите без "ничиите" граждани са просто едно проучване на общественото мнение", казва Владимир Бузаев от Латвийския комитет за човешки права.

В Латвия и Естония рускоговорящите неправителствени организации отдавна са на мушката на службите за сигурност. В годишния доклад на латвийската полиция например се казва, че задачата на финансираните от Русия неправителствени организации е да разпространяват "пристрастни и изкривени информации" за вътрешнополитическата обстановка в Латвия.

Балтийските власти твърдят, че неправителствените организации съзнателно култивират мита за възраждането на националсоциализма. Неправителствените организации пък обвинявт властите, че насърчават фашизма. Те дават за пример оспорваният ежегодният марш в памет на латвийските доброволци, сражавали се в редиците на СС. Латвийската част от населението ги вижда на първо място като борци за свобода срещу комунистическия режим, а рускоговорящите ги смятат за колаборационисти.

Рускоговорящите неправителствени организации отхвърлят обиненията, че дейността им била направлявана от Москва. "Аз съм антифашист, а това е и поведението на всички европейски страни", казва основателката на Латвийския комитет за човешки права Татяна Жданок. Някои активисти от неправителствените организации обаче се появяват доста често по руската държавна телевизия. Един от тях е Александър Гапоненко от латвийското движение "Конгрес на "ничиите" граждани". Срещу него е повдигнато обвинение за подклаждане на етническа омраза. Във Фейсбук той твърди, че разположените в Латвия американски танкове имали за задача да държат под контрол руското население и да закрилят нацистките маршове.

"Тук няма конфликти"

"Смехотворно е да се говори за възраждане на националсоциализма в балтийските страни. Тук няма нито идеологически сблъсъци, нито се разпространяват националсоциалистически идеи", казва латвийският експерт по въпросите на руската външна политика Гатис Пелненс. "Вярно, че руската телевизия втълпява на зрителите, че руснаците в Балтика са преследвани. Но в ежедневието няма никакви конфликти", казва той.

Според него, държавната политика спрямо рускоговорящите хора допринася за създаването на отрицателно мнение. "А в това, че неправителствени организации подпомагат юридически хората, няма нищо лошо", казва Пелненс.

Повечето експерти са единодушни, че влиянието на неправителствените организации е ограничено и те не застрашават никого. "Тези организации се борят за оцеляване", подчертава Рйина Калюранд от Международния център за отбрана и сигурност в Талин. "Затова понякога те драматизират нещата."