"Правителството в София трябва да си подаде оставката"

Най-напред попитах Клаус Шрамайер дали критиките и санкциите от Брюксел бързо ще променят ситуацията в България.

„Бързо – по никакъв начин. Дали изобщо ще променят нещо – и в това сериозно се съмнявам. Искам да кажа три неща. Първо – добре е, че Брюксел най-сетне е изготвил реалистичен доклад, непомрачен от никакви илюзии. Крайно време беше да се каже директно, че България не е представила убедителни резултати, че реформите са само на хартия, че са повърхностни и не се прокарват с последователност. Хората, които познават България, го твърдят вече от години, но Брюксел не искаше или не успяваше да му обърне внимание. По-нататък: липсва политическа воля и решителност. И това Брюксел най-сетне го разбра. И накрая:

мрежата от конфликти на интереси и зависимости между политиката, бизнеса и организираната престъпност

Всичко това е точно така. Дали решението на Брюксел все пак да не налага предпазна клауза, е правилно? Всъщност, тези предпазни клаузи са доста беззъби и сигурно щяха да нанесат повече вреди, отколкото да донесат полза. Брюксел по един безотговорен начин пропусна да се погрижи да си запази ефективни санкции за годините след приемането на България в ЕС. Сега Брюксел може само да наложи финансови санкции върху субсидиите, но не е в състояние да въздейства ефикасно върху правосъдието или върху вътрешния ред в България. Това е голям недостатък.”

В доклада на ОЛАФ обаче липсват конкретни доказателства за престъпни обвързаности на висши български политици...

„Аз смятам, че ги има. Просто те не са оповестили детайлите. Не биха отправили такива обвинения, ако не разполагаха с доказателства от своите мисии в България. Не мога да си представя, че иначе биха ги огласили. Освен това до тези изводи можем лесно да стигнем по дедукция, като анализираме различни тенденции. Вземете само факта, че всички тези престъпления не се преследват – това е възможно само при положение, че най-висши инстанции проявяват търпимост към явлението. Например връзките между Румен Петков и мафията, това, което става във МВР – все очевидни неща. Въпреки това смятам, че

Брюксел има поне улики

Дори съм изненадан, че на Брюксел му трябваше толкова много време, за да стигне до тези констатации. Не мога да си го обясня. ЕС така и не даде смислено обяснение защо толкова бързаше с приемането на България и Румъния. Представям си как са си мислели, че всичко ще протече така добре и гладко, както със страните в Средна и Източна Европа. И никой не е съобразил, че Балканите са съвсем друг терен, че там манталитетът е друг, че историята е различна, че царят клиентелизъм и корупция, които не могат да се променят от днес за утре. Навярно за България и Румъния трябваше да се въведат отделни критерии, а не просто механично да се използват Копенхагенските. Или пък трябваше да се въведат по-дълги преходни периоди.”

Една от контрарепликите към Брюксел гласи: не ни наказвайте, защото така ще разклатите правителството и ще отслабите тъкмо проевроевропейските, почтените сили в българското управление...

„Изобщо не съм съгласен! В една демократична държава, когато правителството не функционира, то съответно трябва да понесе и последствията. В подобен случай в западна държава правителството отдавна да си е подало оставката.

Поведението на българското правителство е типично балканско

Та нали България е демократична страна, провеждали са се толкова избори, сменяли са се толкова правителства! Какво лошо има, че ще дойде нов кабинет? Не можем да се опасяваме, че на власт тогава ще дойде Атака. Ще дойде Бойко Борисов. А той все пак е по-малкото зло. Смятам, че България няма полза от молбите на Станишев да няма наказания. Нека накрая да кажа още нещо, което няма пряка връзка с доклада. Много ме натъжи фактът, че Филип Димитров напусна българската политика. Защото той навярно беше единственият истински държавник на България след промените. България има нужда тъкмо от такъв човек в момента, а допусна Филип Димитров просто така да си тръгне. Според мен това е един от най-лошите сигнали, дошли от България напоследък.”