Португалците са спасени, но измъчени

На 12 март 2011 година стотици хиляди португалци излязоха по улиците в знак на протест срещу правителствената политика на икономии. Студенти, безработни, предприемачи и домакини демонстрираха заедно за повече справедливост и по-добро бъдеще. Акцията бе организирана чрез интернет от Жоао Лабринча - млад, образован и безработен въпреки квалификацията си. "Самите ние бяхме изненадани - предполагахме, че на улицата ще излязат към 10-15 000 души, а те стигнаха половин милион. Не допускахме, че протестът ще добие такива мащаби", казва той.

Дотогава големите демонстрации в Португалия бяха свиквани главно по синдикална линия. Близкото до комунистическата партия сдружение CGTP не жалеше сили и средства, за да превозва членове от цялата страна към столицата и да свиква протести редовно. След 12 март 2011 обаче мобилизирането на демонстрантите става спонтанно чрез интернет. "Кризата принуди хората да надигнат глас", заявява една млада жена. Докато един лисабонски студент смята, че обществото още не се е събудило. "Хората са станали по-критични, но не участват по-активно в политическия живот", казва той. Един бизнесмен пък твърди, че през последните години сънародниците му окончателно са загубили доверие в политиката и след големите протести вече не искат да се бунтуват.

Вземи живота си в ръце!

Организаторите на първата масова демонстрация от март 2011 година също се надявали на по-активна гражданска реакция. Жоао Лабринча си спомня: "Повечето хора идваха при нас и очакваха ние да организираме всичко - нови масови демонстрации, разговори с политици или дори създаване на нова партия. Нашето послание обаче беше друго. Ти можеш! Действай! Вземи живота си в ръце, обедини се с приятели и промени нещо! Това наше послание обаче не стигна до всички", констатира Жоао.

Резултатите от наскоро проведено проучване показват, че 83 процента от португалците смятат, че демокрацията в страната им не функционира правилно - усещане, което само се е засилило в годините на кризата. Същото изследване установява, че португалците все пак спорадично могат да бъдат мобилизирани. Но не са склонни да участват активно и постоянно във формирането на политическото бъдеще на страната.

Жоао Лабринча обаче не губи надежда - има нов проект, чиято цел не е организирането на масови демонстрации. "Много португалци твърдят, че вече не вярват на политиците. А ние им казваме: Тогава ти бъди политик на собствения си живот! Тази идея бе водеща при създаването на нашата неправителствена организация "Academia Cidada". Междувременно мнозина искат да се присъединят към нея, а ние сме готови да им предоставим инструментите и да им покажем нови пътища", обяснява той.