Португалците изнемогват

"Официалните статистически данни са фалшифицирани, безработицата в страната е много по-висока от обявените 16 процента", твърдят от гражданското движение, оглавявано от Мириам Залуар. Напоследък протестните прояви на движението събират повече полицаи, отколкото демонстранти. А към Мириам вече е отправено обвинението, че е организирала демонстрация в работен ден преди 19 часа - нещо, което е забранено по закон, пък бил той приет и преди 40 години.

Хората вече не издържат

Подобни случаи обаче не са в състояние да спрат протестния устрем на португалците - миналия месец в спонтанна демонстрация срещу плановете на правителството за нови икономии се включиха близо един милион души.

Недоволството никога преди не е мобилизирало толкова голям брой хора, при това организирани не от опозиционни партии или синдикати, а чрез социалните мрежи. Тази спонтанна проява показва, че задълбочаващата се криза води все повече португалци към ръба на пропастта.

Само за месец политическият климат в страната претърпя коренна промяна - управляващата консервативна коалиция бе пред разпад заради несъгласието на малкия партньор в нея - Народната партия - с новите мерки за икономии. Те обаче са неизбежни. През следващата година Португалия трябва да увеличи приходите в бюджета с 3 милиарда евро, а за да постигне тази цел, правителството се кани да вдигне данъка върху общия доход с почти 35 %.

Кой печели от правителствената криза?

Левите партии в опозиция са тези, които се опитват да извлекат полза от тежката ситуация в страната. До момента опитите за създаване на съюз между социалисти, комунисти и останалите партии от левия блок бяха неуспешни заради непреодолимите идеологически разногласия. Но при новите обстоятелства подобна коалиция може да се окаже възможна.

Първата стъпка към създаването й вече е предприета - на съвместен конгрес бе изработена рамката на нова политическа линия. Която се подкрепя и от много млади хора. 20-годишната Клара Рита, която учи психология, казва, че много от нейните състуденти са били принудени да прекъснат следването си, защото родителите им повече не могат да им помагат. А колегата й Витор Азеведо обмисля дали да не потърси реализация някъде в чужбина, макар да не желае да напуска родината си. И признава, че това искрено го натъжава.

Автор: Т. Вагнер, Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова