Полското чудо
6 май 2014Преди 10 години, когато Полша стана част от ЕС, мнозина я нарекоха "проблемното дете" - най-вече заради огромния ѝ аграрен сектор, но и заради нейното почти 40-милионно население. Днес тази преценка звучи повече от неуместно, пише Свен Астхаймер на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Полската икономика изживява възход, който няма равен на себе си в цяла Европа, а по време на икономическата криза Полша беше единствената европейска държава, която продължаваше да постига растеж. Страната отдавна е задминала регионалните отличници от 90-те години - Унгария и Чехия, а очакванията за тази година са, че полската икономика ще реализира ръст от около 3 процента.
Безоблачно за Полша
И в дългосрочен план нещата изглеждат отлично: в последното си изследване Световната банка прогнозира нов "златен век" за Полша - след почти 500-годишен период на икономически застой. Преди 5 века полско-литовкото княжество се е разпростирало от Балтийско море почти до Черно море и е включвало обширни райони от днешна Западна Украйна. А днес нова Полша е на път да осъществи икономическото си приобщаване към Запада. До 2030 година Световната банка прогнозира среден ръст от около 3 процента годишно и удвояване на БВП спрямо днешните му нива. Още през 2018 година брутният вътрешен продукт на глава от населението ще надхвърли БВП на Португалия.
Полската икономика е тясно свързана с геманската. И докато в западната съседка на Полша нещата се развиват добре, сделките на поляците също ще вървят отлично. Германия е най-важният търговски партньор на Полша - както по отношение на вноса, така и в износа. А отскоро Полша се опитва да активизира и търговските си отношения в постсъветското пространство. От което следва, че ако на западните пазари възникнат проблеми, Варшава ще може да компенсира това с новите си партньорства на Изток.
Именно тук обаче се крие слабото място на полската икономика. В контекста на хаоса в Украйна стана пределно ясно, че напрежението в отношенията с Русия крие огромни рискове за Полша. Банки и компании се оказаха принудени да закрият представителствата си на полуостров Крим, а изнесени в Украйна производства заплашват да минат на червено, ако Русия отмени досегашните митнически облекчения. Варшава е под натиска на икономическата политика, водена от Москва - особено що се отнася до природния газ. Полша е далеч по-зависима от руските газови доставки, отколкото повечето западни страни-членки на ЕС. И ако се стигне до евентуална търговска война с Русия, полската икономика би пострадала много сериозно.
Кризата като шанс
Същевременно обаче сегашната обстановка представлява и шанс за Полша - досега Западът оставаше глух за всички предупреждения на Варшава, когато ставаше дума за монополното положение на руския концерн "Газпром". Конфликтът около Украйна накара Брюксел и другите европейски столици да преосмисят поведението си - в момента трескаво се търси алтернатива на руските газови доставки. Полша и Литва, на които им предстои откриването на нови терминали за втечнен газ от Персийския залив, могат да допринесат много за осъществяването на тази преориентация. Не е за подценяване и идеята на полския премиер Туск, който излезе с предложението за създаване на енергиен съюз. Ако Полша успее да доведе тази концепция до успешен край, това без съмнение ще увеличи тежестта ѝ в Европа, прогнозира "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".
С подобна прогноза се ангажира и германската осведомителна агенция ots. "Полша се превърна в нарицателно за успехите и предимствата, които носи членството в ЕС. Икономическото чудо е един от тези успехи, наред с политическата стабилност и развитието на полското гражданско общество", посочва агенцията. Успехите на Полша стават още по-видими, ако я сравним с източните ѝ съседки Украйна и Русия, пише на свой ред "Лаузицер Рундшау". Изданието припомня, че в началото на 90-те години Полша се е намирала в по-неизгодна стартова позиция от двете си източни съседки. "Но докато в Русия и Украйна властта беше окупирана от мафиотски кланове и олигархични структури, в Полша това време беше използвано за установяване на правовата държавност и демокрацията", коментира изданието.