Положението с човешките права в Турция

Генералната секретарка на Амнести Интърнешънъл Ирене Хан констатира, че на Босфора са направени отчетливи стъпки в правилната насока. Въпреки това в Турция има да се направи още много, въпреки премахването на закона за борба с тероризма и на смъртното наказание, частичното отнемане на властта на армията и преобмислянето на кюрдския въпрос все още подсъдими са лишени от справедлив процес и задържани биват измъчвани. Министър-председателят Ердоган не опроверга тази констатация.

Тази представа за страната й потвърждава и Ерен Кескин, председателката на турската организация за човешки права, която на 1 септември ще получи Аахенската награда за мир:

”С поглед към ЕС в Турция са предприети някои важни правни промени. Това е положително и човек трябва да го подчертае, но тези мерки са повърхностни. Основните проблеми дса демократизацията и демилитаризацията.”

Самата турска организация за човешки права констатира, че положението се е подобрило. От 1990 до 2003 година броят на жертвите на неизяснени убийства е спаднал от 217 на 46 и на жертвите на полицейско насилие от 174 на 39. Само че случаите на известни на организацията изтезания са се увеличили от 472 на 770. Според правозащитниците не се е увеличил броя на инцидентите, а на публикуването им. Поради разведрената атмосфера в страната все повече потърпевши се осмеляват да разкажат за случилото се. По-рано те трябваше да живеят в страх, че поне официално няма да им повярва никой.

Преди няколко дни в либералния вестник Радикал можеше да се прочете, че само през април в югоизточна Турция 31 души са предявили тъжби за мъчения от местната полиция и жандармерия..

По-рано такова нещо не можеше да си представи почти никой. Ерен Кескин обаче посочва, че мъчения се прилагат, но са променени практиките.

”Докато преди се употребяваха методи като електрошокове или окачване, сега се прилага лишаване от храна, побой или с вода под налягане. Промениха се методите, но важна е промяната на съзнанието. Все още полицай обвинени в мъчения не са изправяни пред съд.”

Тъкмо по този засегнат от Кескин въпрос си проличава раздвоената представа за Турция. Въпреки че има присъди срещу полицейски служители за мъчения, това не е практика, която се разбира от само себе си.

Освен това съществува проблема със свободата на мненията и то тъкмо във връзка с кюрдския въпрос. Все още гняв предизвиква случая с бившата депутатка Лейла Зана, която пред 13 години в своя защита каза едно изречение на кюрдски език и беше обвинена в подкрепа за кюрдската партия ПКК. В резултат й беше наложена 15 годишна присъда.

В рамките на реформите през април нейният процес беше върнат за ново разглеждане. Но за недоволство на правителството съдът по дела за сигурността в Анкара потвърди присъдата. Преди две седмици обаче парламентът одобри реформа на конституцията, предвиждаща закриване на специалните съдилища за дела по държавната сигурност. Правозащитниците се надяват на нови стъпки към повече хуманизъм.