Политици с твърди глави
11 май 2012Хората не могат да бъдат оприличавани на животни, но конкретно за Ричард Лугър сравнението си заслужава: с целия респект към личността му той е един прекрасен екземпляр на елен с величествени рога с 16 разклонения - истински цар на животните и повелител на гората. И още една метафора ще използваме: истинската гора за Лугър бе американският Сенат. Повече от 3 десетилетия републиканецът представляваше в Конгреса родния си щат Индиана. За първи път той влезе в Сената през 1977 година и оттогава насам бе преизбиран цели 5 пъти. Убедително! Докато един ден в гората не се появи ловец с прозвището "Чаено парти", истински любител на лова с кучета. При една от тези хайки му се удаде да отстреля повелителя на гората с величествената корона върху главата си - на проведените този вторник първични избори Лугър трябваше да отстъпи пред един световно неизвестен местен политик на име Ричард Мърдок, когото републиканците изпращат на изборите през ноември.
Уменията на белокосия джентълмен
Лугър бе олицетворение на това, което във Вашингтон на професионален жаргон наричат "възрастен" - човек, разбиращ много от политическа механика, познаващ до най-малкия детайл функционирането на американската политическа система. Той разбираше отлично, че конституцията дава на президента и на двете камари на парламента властта да се блокират взаимно чак до настъпването на криза в управлението. И тъкмо заради това бащите на американската конституция са дали такива високи правомощия на политиците - защото са очаквали от тях да проявяват високо чувство на отговорност, разум, въздържание и здрав разсъдък, както и готовност за компромиси. Това Лугър също разбираше отлично. Липсват ли тези качества, които белокосият джентълмен от Индиана притежаваше може би в най-голяма степен сред американските сенатори, тогава и колелата на политическия механизъм във Вашингтон спират да се въртят.
Точно към това обаче се стремят хората, принудили Лугър да се оттегли в пенсия. За крайнодесните от Чаеното парти и консервативните лобистки групи, издигнали Мърдок и платили неговата предизборна кампания, думи като "компромис" са непознати, а умерените републиканци, готови да работят заедно с демократите, са предатели. За умерените те обичат да казват, че правели компания на прегазените животни по средата на улицата.
Раздвоената душа на Републиканската партия
След като загубиха битката за Белия дом, републиканците са хванаха гуша за гуша. Ситуацията вътре в партията е близка до гражданска война. От едната страна се сражават консервативните прагматици - хора като Лугър, които смятат, че не е възможно всичките 11 млн. нелегални имигранти в САЩ да бъдат заловени и депортирани; че някои бойни оръжия няма какво да търсят у частни лица; или че с по-малък ядрен арсенал Америка би била по-сигурно място за живеене. На другия фронт в партията са идеолозите с бетонни глави, недопускащи чуждо мнение - те например си шушукат, че Барак Обама може наистина да е Барак Хюсеин Обама, т.е. мюсюлманин; че климатичните промени са заговор на европейските комунисти, както впрочем и всички видове данъци, за чието понижаване Господ е създал републиканците.
В тази битка за душата на Републиканската партия за съжаление надмощие вземат грешните хора. И Ричард Лугър далеч не е единствената тяхна жертва, а само последната от всички. Напоследък все повече умерени републиканци отказват да се кандидатират, за да избегнат пряк сблъсък с радикалите от Чаеното парти. Наблюдатели прогнозират, че те ще се опитат да принудят и кандидата за президент Мит Ромни да направи завой надясно. За радост на демократите, тъй като един крайнодесен кандидат, било то за президент или за депутат, се превръща в лесна плячка за тях.
Впрочем през 2006 г., когато за 5-ти път беше преизбран, Ричард Лугър не остави никакви шансове за демократите, които направо се отказаха да издигнат свой кандидат. Лугър спечели изборите безапелационно - с 87% от гласовете. През ноември мястото му в Сената може да бъде спечелено от демократ.
АГ, ЗЦ, ДАПД, Е. Лилов; Редактор: Б. Рачева