Политици-пиявици

"Вие вече не сте наше представителство", скандират хилядите демонстранти в центъра на Мадрид. Независимо по какъв повод - принудителното опразване на жилища, приватизацията на болниците или пък свръхвисоките такси за следване, протестиращите показват на политиците, че вече не ги смятат за свои законни представители.

"В огромната си част испанците вече не вярват на нито една от четирите големи партии, нито пък на техните лидери. Над 80% от испанските граждани оценяват актуалната политическа ситуация в страната като лоша или много лоша. Това са рекордно ниски стойности", казва Хосе Пабло Ферандис, който е заместник-директор на социологическата агенция "Метроскопиа".

Партии-колонизаторки

Когато се говори за отношенията между граждани и политици, думата "отчуждение" е най-често използваната. На този проблем е посветена новата книга на испанския предприемач Цезар Молинас. Заглавието ѝ е "Какво да правим с Испания", а основната тема, която се разглежда в нея, е въпросът за елитите, които изсмукват и последните сили на народа. Тези елити са описани като "социална класа, която живее изцяло за сметка на другите. В тази категория попадат и испанските партии: след като напълно колонизираха институциите, те се занимават главно с раздаването на постове. Организацията "Трансперънси интернешънъл" е преброила общо над 21 000 държавни институции в Испания, които зависят пряко от партиите, без да подлежат на обществен контрол", пише Молинас в книгата си.

Един от най-нашумелите корупционни скандали в Испания разкрива мащабите на заплахата, произлизаща от тези "паразитиращи елити". Неотдавна стана ясно, че бившият ковчежник на управляващата Народна партия Луис Барсенас е държал в определени периоди до 48 милиона евро в тайни банкови сметки в Швейцария. Има доказателства, че от тези сметки са превеждани пари на водещи политици от управляващата партия. Междувременно Барсенас бе задържан и ще бъде съден за данъчни измами и пране на пари.

Докога така?

В книгата си Молинас предлага спешен ремонт на Закона за политическите партии. "Испанските партии нямат демократични структури, не са прозрачни и в тях не се дебатира. Положението е толкова драматично, че се нуждаем от пълна трансформация на партийния ландшафт. Иначе няма да има кой да ръководи държавата", казва Цезар Молинас. И изтъква още нещо много важно: че партиите трябва най-сетне да спрат да се месят в правораздаването.

Книгата на Молинас предизвика силен отзвук в Испания и постави началото на широк обществен дебат. Една от водещите тези в него гласи, че ако политическата система не успее да се реформира, популистките формации биха могли да дестабилизират представителната демокрация. Испанският социолог Игнасио Уркизи знае решението на този проблем:

"Нашата демокрация си има своите слаби места. Тя представлява една институционализирана система, която не предвижда силно гражданско участие. Крайно време е да бъдат извършени реформи, които да засилят гражданския контрол върху работата на парламента", казва Уркизи.

АГ, ДР, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел